Териториални статистически бюра

PDF файл

Към 31.12.2016 г. в Софийска област са регистрирани 178 249 жилища, което представлява 4.5% от жилищата в страната и 16.0% от жилищата в Югозападен район. По този показател тя се нарежда на пето място в страната след областите София (столица), Пловдив, Бургас и Варна, и на второ място в Югозападен район след област София (столица).
Повече от половината жилища в Софийска област са с две и три стаи, съответно 33.5% и 31.0%, следвани от тези с четири стаи (15.2%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи (5.1% ). Жилищата, състоящи се само от една стая, са 9.5% от всички жилища в областта.
През периода 2007 – 2016 г. общият брой на жилищата в Софийска област е намалял с 0.7%, като най-чувствително е намалението в броя на едностайните жилища – с 30.4%. Същевременно жилищата с шест и повече стаи са се увеличили с 41.4%. През този 10 годишен период се запазва тенденцията на преобладаващия дял на жилищата с две стаи от общия брой на жилищата в областта, който е 34.7% през 2007 г. и 33.5% през 2016 година.
Към 31.12.2016 г. общата полезна площ на жилищата в Софийска област е 12 187 хил. кв. м., което е с 0.2% повече в сравнение с 2015 година. По този показател Софийска област е на шесто място в страната, като с по-големи стойности са само областите София (столица), Пловдив, Бургас, Варна и Стара Загора. В областта 75.3% от общата полезна площ е жилищна, 13.7% е спомагателна, а площта на кухните е 11.0%.
През периода 2007 – 2016 г. общата полезна площ на жилищата в Софийска област се е увеличила с 16.0%, като дела на жилищната площ е нараснал с 29.2%, на спомагателната площ – с по-малко от 0.1%, а площта на кухните е намаляла с 22.5%.
Към 31.12.2007 г. на всеки 100 души от населението в Софийска област са се падали по 71.0 жилища, а полезната площ е била средно 41.2 кв. м на човек, докато към 31.12.2016г. на всеки 100 души се падат 76.0 жилища, а средната площ на човек е 52.0 кв. метра.

PDF файл
 

Към 31.12.2016 г. жилищният фонд в област Перник се състои от 62 215 сгради с 95 873 жилища в тях. В сравнение с 2015 година жилищните сгради са с 89 повече, а жилищата в тях се увеличават със 153. В градовете се намират 53.0% от всички жилища в областта, а в селата – 47.0%. Стоманобетонните и панелните сгради са 3 388 с 23 498 жилища в тях, тухлените – 49 780 с 63 329 жилища, а 9 046 жилища се намират в 9 047 сгради с друга конструкция. В градовете 41.7% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 57.1% – в тухлени и 1.2% в други сгради. В селата 76.1% от жилищата се намират в тухлени сгради, 18.7% – в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали) и само 5.2% в стоманобетонни и панелни сгради. (фиг.1)
Преобладаващата част от жилищата са с две и три стаи – 68.5% от всички жилища в областта, следвани от жилищата с четири стаи – 12.9%, жилищата с пет и повече стаи – 9.5%, а едностайните са 9.1%
Най-висок е относителният дял на жилищата с две и три стаи, както в градовете, така и в селата съответно, 73.2 и 63.3%. По-голямата част от всички едностайни жилища са в градовете – 69.1%, а многостайните с четири и повече стаи (64.5%) – в селата (фиг. 2).

PDF файл
 

Основните резултати от провежданите от Националния статистически институт (НСИ) ежегодни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, са следните за област Кюстендил:
• През учебната 2016/2017 година в детските градини са записани 3.3 хил. деца, като се наблюдава намаление от 1.4% в техния брой в сравнение с предходната година.
• В началното образование (I – IV клас) се обучават 4.1 хил. ученици, а в прогимназиалното (V – VIII клас) – 3.6 хиляди.
• През 2016 г. завършилите средно образование в общообразователни и професионални училища са съответно 365 и 381 ученици.

Предучилищно образование

Към 1.12.2016 г. в областта функционират 20 самостоятелни детски градини с директор, или със 7 по-малко в сравнение с предходната година. От тях 18 детски градини са в градовете на областта, а 2 – в селата. Броят на децата, записани в детските градини за учебната 2016/2017 година е 3.3 хил., което е с 489, или с 12.8% по-малко от броя им през учебната 2012/2013 година и с 1.4% по-малко в сравнение с предходната година (Фиг. 1.).
Броят на местата в детските градини в област Кюстендил е 3.7 хил., като на 100 деца се падат 111 места. За страната като цяло на 100 деца се падат 106 места.
Обхватът на децата в това образователно ниво в областта, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване , за учебната 2016/2017 година е 83.7%, или с 0.3 процентни пункта по-малко спрямо учебната 2015/2016 година.
Средният брой деца в една детска градина за областта е 166, като за селата е значително по-голям – 219, а за градовете – 161. Детските групи са 143, от които 129 са целодневни и 14 – полудневни. Една група се формира средно от 23 деца, съответно – 24 в градовете и 19 в селата.

PDF файл
 

Към 31.12.2016 г. в област Благоевград функционират 59 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 2 066 места в тях (табл. 1). В градовете детските ясли са 33 с 1 574 места, а в селата – 26 с 492 места. В сравнение с предходната година броят на местата в детските ясли в областта през 2016 г. се увеличава с 14 или с 0.7% .
Към 31.12.2016 г. самостоятелните детски ясли в област Благоевград разполагат с 957 места, а яслените групи към ДГ – с 1 109.
Осигуреността с места в детските ясли към 31.12.2016 г. в областта е 23.8 на 100 деца до 3-годишна възраст. По този показател област Благоевград се нарежда на второ място в страната, като с по- висока осигуреност е само област Габрово (25.7 на 100 деца).
През 2016 г. в самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на ДГ в област Благоевград са постъпили 1 632 деца, или със 73 деца повече в сравнение с 2015 година. В края на годината за отглеждане и възпитаване в детски ясли остават 1 734 деца (табл. 2). От тях момчета са 873, а момичета – 861. В сравнение с 2015 г. броят на децата в детските ясли към 31.12.2016 г. нараства с 1.6%.
Разпределението на децата, отглеждани в детски ясли в област Благоевград, по възраст през 2015 г. се запазва без изменения. Най-голям е относителният дял на децата на 2-годишна възраст – 88.0%, следван от дела на децата на 1 година – 8.8%. Няма деца на възраст до 1 година, а на 3 и повече години са 55 деца, или 3.2% (фиг. 2).

PDF файл
 

През първото тримесечие на 2017 г. общинските администрации на територията на област София (столица) са издали разрешителни за строеж на 157 жилищни сгради с 1 712 жилища в тях и 200 708 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 9 административни сгради/офиси с 67 440 кв.м РЗП и на 34 други сгради със 121 409 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намалява с 21.5%, жилищата в тях – с 13.3%, а общата им застроена площ – с 20.0%. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради се увеличава със 125.0%, а тяхната РЗП – с 10.4%. При другите видове сгради издадените разрешителни за строеж са по-малко с 27.7%, но обща им застроена площ се увеличава с 270.6%.
В сравнение с първото тримесечие на 2016 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област София (столица) нараства с 12.9%, броят на жилищата в тях – с 29.6%, а разгъната им застроена площ се увеличава с 4.2%. Броят на разрешителните за строеж, издадени на административни сгради намалява с 18.2%, а тяхната РЗП – с 2.8%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради бележат намаление с 12.8%, докато тяхната РЗП нараства с 224.2% (фиг. 1).
През първото тримесечие на 2017 г. в област София (столица) е започнал строежът на 117 жилищни сгради с 1 438 жилища в тях и 165 791 кв. м обща застроена площ, и на 20 други сгради с 23 101 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 3.5%, броят на жилищата в тях – с 51.2%, а общата им застроена площ – с 44.5%. Броят на започнатите други сгради бележи ръст от 25.0%, а тяхната РЗП се увеличава с 81.7%.
В сравнение с първото тримесечие на 2016 г. започнатите нови жилищни сгради в област София (столица) се увеличават със 7.3%, броят на жилищата в тях – с 41.8%, а разгъната им застроена площ – с 34.6%. Броят на започнатите други видове сгради намалява с 31.0%, а тяхната разгъната застроена площ – с 52.5%.

PDF файл
 

Малолетни и непълнолетни лица, водени и заведени на отчет и преминали през детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

По данни на НСИ през 2016 г. в област Кюстендил, броят на водените на отчет в ДПС малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления е 105. В сравнение с 2015 г. броят им намалява с 3.7%.
Основните характеристики на водените на отчет в ДПС малолетни и непълнолетни лица през 2016 г. са следните:
• 89.5% от водените на отчет са непълнолетни (14 – 17 години), а малолетните (8 – 13 години) са 10.5% от общия брой на водените на отчет в ДПС;
• Момчета са 94 (89.5%), а момичета – 11, или 10.5%;
• Учащи са били 90 малолетни и непълнолетни лица, или 85.7%;
• Не учат 3 непълнолетни лица (2.9%);
• Работят 4 непълнолетни лица (3.8%);
• В криминогенна среда (семейна и/или приятелска) са живели 76 (72.4%) малолетни и непълнолетни.
Коефициентът на водените на отчет в детските педагогически стаи малолетни и непълнолетни лица през 2016 г. е 10 на 1000 души от средногодишното население на възраст 8 – 17 години в областта и в сравнение с 2015 г. намалява с 9.1%.
В област Кюстендил броят на малолетните и непълнолетните, заведени на отчет в ДПС за първи път през 2016 г., е 34, или 32.4% от всички водени на отчет лица, като 76.5% от тях са непълнолетни. В сравнение с 2015 г. броят на новозаведените се увеличава с 6.3%.
През 2016 г. снети от отчет в ДПС са 30 малолетни и непълнолетни лица, или 28.6% от водените на отчет през годината. Поради навършване на 18-годишна възраст са отпаднали 21 лица (70.0%), поради поправяне на поведението – 7 лица (23.3%) , а 2 лица (6.7%) – на други основания.

PDF файл
 

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на област Благоевград, изчислена за периода 2014 – 2016 г., е 75.6 години, като спрямо предходния период 2013 – 2015 г. тя нараства с 0.1 година. Средната продължителност на живота в областта е с 0.9 години по-висока от средната за страната – 74.7 години.
Различната смъртност при мъжете и жените определя и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 72.1 години, докато при жените е със 7.1 години по-висока – 79.2 години. Както при жените, така и при мъжете равнището на показателя за област Благоевград е по-високо от регистрираното средно за страната, съответно с – 1.0 и 0.9 години.
В периода между 2008 и 2016 г. очакваната средна продължителност на предстоящия живот в област Благоевград е нараснала с 1.7 години. При жените тя се увеличила с 1.6 години, а при мъжете – с 1.7 години. Най-голяма е била разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот по пол в периода 2007 – 2009 г. и 2008 – 2010 г. – 7.4 години, а най-малка в периода 2011 – 2013 г. и 2012 – 2014 г. – 6.7 години в полза на жените (табл.1).
За периода 2014 – 2016 г. очакваната средна продължителност на предстоящия живот е най-висока в област Кърджали – 76.4 години, а най- ниска в областите Видин и Монтана – 72.6 години. Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, но най-голяма е разликата между двата пола в област Монтана (7.9 години), а най-малка – в областите София (столица) и Шумен (6.2 години).

PDF файл
 

Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност и производството на филми. Основните показатели и обхватът на изследванията са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.

Културни институции

Културни институции са музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.
1. Музеи

Към 31.12.2016 г. в област Перник функционират 5 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.
Движимите културни ценности включени в експозициите на музеите в област Перник са част от националното ни богатство и формират музеен фонд, който се състои от 56.6 хил. фондови единици. В сравнение с 2015 г. техният брой се увеличава с 1.2%. Към 31.12.2016 г. броят на цифровизираните фондови единици е 2 481. Общата полезна площ на която са разположени експозициите на музеите в област Перник е 17 121 квадратни метра.
Посещенията в музеите през 2016 г. са 59.5 хил. и в сравнение с 2015 г. се увеличават с 1.2% (фиг.1). В дните със свободен вход са осъществени 53.2% от посещенията в музеите. В сравнение с 2015 г. посещенията на чужденци в музеите намаляват с 5.6%, а изнесените беседи са с над три пъти повече.
2.Сценични изкуства

През 2016 г. в действащия 1 театър в област Перник са организирани 49 представления, посетени от 19 хил. зрители. В сравнение с 2015 г. представленията се увеличават с 44.1%, а посещенията – с 82.3%. Увеличава се и средният брой посетители на едно представление – от 307 души през 2015 г. на 388 души през 2016 година.
3. Библиотеки

През 2016 г. в област Перник функционира 1 библиотека с библиотечен фонд над 200 хил. библиотечни документа: книги, продължаващи издания – вестници, списания, бюлетини и други. Библиотечният фонд в област Перник през 2016г. се състои от 299.2 хил. библиотечни документа, като 95.6% (286 хил.) е зает от книги. Регистрираните читатели са 2 820, което е със 7.6% по-малко в сравнение с предходната година. Посещенията в библиотеката се увеличават с 8.0% и достигат 35.3 хиляди през 2016 година. Увеличава се и заетият библиотечен фонд средно на един читател от 24 броя през 2015 г. на 27 броя през 2016 година.

PDF файл
 

Основните резултати от проведените от НСИ годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции в област Перник са:

• През учебната 2016/2017 година в детски градини са записани 3 643 деца или с 1.7% по-малко от броя им през педходната година.
• В началното образование (І – ІV) клас се обучават 4 134 ученици, а в прогимназиалното (V – VІІІ) – 3 188.
• Завършилите средно образование през 2016 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 289 и 415 ученици.
• През учебната 2016/2017 година общият брой на студентите, записани в образователно-квалификационна степен „бакалавър” е 40.

Предучилищно образование

През учебната 2016/2017 г. броят на самостоятелните детските градини в област Перник е 22 и остава без промяна в сравнение с 2015/2016 учебна година. Броят на децата настанени в детските градини през учебната 2016/2017 г. е 3 643, което е с 63, или 1.7% по-малко от броя им през предходната учебна година.
Обхватът на децата в това образователно ниво, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване , за учебната 2016/2017 година е 86.0%, или с 1.4 процентни пункта повече спрямо учебната 2015/2016 година.
Средният брой деца в една детска градина за областта е 166. За община Перник този брой е 191, за община Радомир – 174, а за останалите общини е по-малък – Брезник (136), Трън (80), Земен (25), Ковачевци (13).
Средният брой деца, формиращи една група е 20, като в общините Брезник и Трън този брой е 27, в община Земен – 25, в община Радомир – 24, в община Перник – 19 и в община Ковачевци -13.
Пердагогическият персонал, зает в детските градини е 317, от които 298 са детски учители. В сравнение с предходната учебна година общият брой на педагогическия персонал намалява с 11 души. 77.9% от персонала е ангажиран в детските градини на община Перник.

PDF файл
 

Цени на сделките със земеделска земя в област София (столица) през 2016 година.

През 2016 г. средната цена на един декар земеделска земя в област София (столица) достига 540 лв., което е със 17.1% повече в сравнение с 2015 година. Спрямо средната стойност за страната, през 2016 г. средната цена на един декар земеделска земя в област София (столица) е по-ниска с 29.0%.

Цена на рентата на земеделската земя в област София (столица) през 2016 година

През 2016 г. в област София (столица) средната цена на рента на един декар наета/арендувана земеделска земя достига 33 лв., като остава непроменено спрямо 2015 година. В сравнение със средната цена за страната, през 2016 г. и 2015 г., цената на рентата на един декар наета/арендувана земеделска земя в област София (столица) е по-ниска с 25%.