Териториални статистически бюра

PDF файл
 

Основните резултати от проведените от НСИ годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции в област Благоевград са:

• През учебната 2016/2017 година в детски градини са записани 11 044 деца или с 2.9% по-малко от броя им през предходната година.
• В началното образование (І – ІV) клас се обучават 12 650 ученици, а в прогимназиалното (V – VІІІ) – 10 419.
• Завършилите средно образование през 2016 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 1 277 и 953 ученици.
• През учебната 2016/2017 година общият брой на студентите, записани в образователно-квалификационни степени „професионален бакалавър“, „бакалавър” и „магистър” е 10 861.
Предучилищно образование

През учебната 2016/2017 г. броят на детските градини в област Благоевград е 68 и намалява с 1.4% в сравнение с 2015/2016 учебна година. Броят на децата настанени в детските градини през учебната 2016/2017 г. е 11 044, което е с 329, или 2.9% по-малко от броя им през предходната година. Момчетата са 5 749 или 52.1%, а момичетата съответно 5 295 (47.9%).

PDF файл
 

1. Лечебни заведения и леглови фонд

Заведенията за болнична помощ в областта към 31.12.2016 г. са 5 с 1011 легла, заведенията за извънболнична помощ са 29 с 8 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 3 с 20 легла .

В сравнение с 2015 г. броят на заведенията за болнична помощ в област Кюстендил остава без промяна, а легловият им фонд намалява с 2 легла, или с 0.2%.
Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2016 г. на територията на област Кюстендил функционират 3 многопрофилни болници за активно лечение с 655 легла и 2 специализирани болници за рехабилитация с 356 легла.
Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2016 г. е 819.1 на 100 000 души от населението, което нарежда областта на пето място в страната по този показател. Най-висока е стойността на показателя за област Смолян (930.3 на 100 000 души от населението), а най-ниска – в област Ямбол (355.8). Осигуреността на населението с болнични легла средно за страната в края на 2016 г. е 729.6 на 100 000 души от населението.
Към 31.12.2016 г. заведенията за извънболнична помощ в област Кюстендил са 29 с 8 легла за краткосрочно наблюдение и престой. Сред извънболничните заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове – 14 заведения с 8 легла.
В края на годината в областта функционират 8 самостоятелни медико-технически лаборатории и 7 самостоятелни медико-диагностични лаборатории.
Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, нацоналните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2016 г. тези заведения са 3 с 20 легла, като в сравнение с предходната година броят им се запазва.
Разпределението на другите лечебни и здравни заведения в област Кюстендил по видове е следното:
• Хоспис – 1 с 20 легла;
• Регионална здравна инспекция – 1;
• Център за спешна медицинска помощ – 1.

PDF файл
 

Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност и производството на филми. Основните показатели и обхватът на изследванията са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.
1. Музеи
Към 31.12.2016 г. в Софийска област функционират 7 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство. През 2016 г. движимите културни ценности в музейния фонд на Софийска област са 82 229 фондови единици. Цифровизирани са 1 783 фондови единици.
Посещенията в музеите през 2016 г. са 346 хил. и в сравнение с 2015 г. намаляват с 2.4%. В дните със свободен вход са осъществени 10.5% от тях. Спрямо 2015 г. посещенията на чужденци в музеите в Софийска област намаляват с 25.5%.
Общият персонал на музеите в Софийска област през 2016 г. е 74 души и намалява с 4.1% в сравнение с 2015 година.
2. Кина
През 2016 г. в Софийска област прожекциите в кината се увеличават с 21.5% в сравнение с предходната година, а посещенията – с 14.0%. Прожектирани са 138 филма, които според националността им се разпределят, както следва: 4 български, 11 европейски, 109 от САЩ и 14 от други страни.
3. Телевизионна програмна дейност
През 2016 г. в Софийска област функционират 3 лицензирани и регистрирани български телевизионни оператора. Излъчените от тях програми са с обща продължителност 9 027 часа.

PDF файл
 

Културни институции

В обхвата на културните институции се включват музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.

1. Музеи

Към 31.12.2016 г. в област Кюстендил функционират 5 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.
Движимите културни ценности, включени в експозициите на музеите в област Кюстендил са част от националното ни богатство и формират музеен фонд, който се състои от 149 хил. фондови единици. В сравнение с 2015 г. техният брой се увеличава с 0.1%. От тях цифровизирани са 2 047 фондови единици, което е с 1.1% по-малко в сравнение с предходната година. Общата полезна площ на която са разположени експозициите на музеите в област Кюстендил е 7 291 квадратни метра.
Посещенията в музеите през 2016 г. са 111 хил. и в сравнение с 2015 г. се увеличават с 5.0%. В дните със свободен вход са осъществени 11.4% от посещенията в музеите. Регистрирано е увеличение на посещенията на чужденци в музеите с 5.8% в сравнение с предходната година.
Общият персонал на музеите в областта през 2016 г. е 84 души и се запазва в сравнение с 2015 година.

2. Сценични изкуства

През 2016 г. в действащите 2 драматични театъра в област Кюстендил са организирани 48 представления, посетени от 14 012 зрители. Представленията от български автори са 50.0%, а посетителите им са 56.2% от всички. В сравнение с 2015 г. представленията намаляват с 34.2%, а посещенията – с 29.0%. Увеличава се средният брой посетители на едно представление – от 270 души през 2015 г. на 292 души през 2016 година.
През 2016 г. в областта развива дейност 1 оркестър. Представленията на този музикален колектив намаляват със 7.0%, а посещенията се увеличават с 45.5% в сравнение с 2015 година.

PDF файл
 

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страната в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на общите индикатори е ежегодно провежданото наблюдение “Статистика на доходите и условията на живот (EU- SILC)”.

Оценка на бедността

През 2016 г. линията на бедност общо за страната е 308.17 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията на бедност под прага на бедност са били 1 638.7 хил. лица, или 22.9% от населението на страната.
Данните от изследването позволяват изчисляване на линия на бедност за всяка област. Приложен е същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в рамките на областта. За 2016 г. в област Перник размерът на линията на бедност е 318.25 лв. средномесечно на лице от домакинство, като под прага на тази линия е живяло 20.4% от населението на областта (табл.1).

Спрямо предходната година размерът на линията на бедност за област Перник през 2016 г. намалява с 9.6%, като намалението за страната е с 5.2%. Основната причина за по-ниския размер на линията на бедност в областта се дължи на намаляването на средния размер на дохода от труд. Относителният дял на бедното население в намалява с 0.1 процентни пункта. За 2016 г. област Перник се нарежда на пето място в страната по размер на линията на бедност, след София (столица) (473 лв.), Стара Загора (332 лв.), Габрово (328 лв.), и Бургас (322 лв.).
През 2016 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Пазарджик – съответно 194 и 204 лв.
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен – 31.4%, Пазарджик – 28.2%, и Варна – 26.6%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Ямбол – 14.4%, Силистра – 14.9%, и Благоевград – 15.7%.
В област Перник относителният дял на бедност при мъжете е 21.9%, а при жените – 18.9%. В сравнение с предходната година делът на бедност при мъжете се увеличава с 5.3 процентни пункта, а при жените намалява с 5.6 процентни пункта.

PDF файл
 

Националният статистически институт ежегодно публикува данни за издадените книги и брошури, продължаващите издания (вестници, списания, бюлетини и периодични сборници), както и за електронните публикации. Източник на информацията е Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”, като основните показатели са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.

През 2016 г. в област Перник са издадени 24 книги с тираж 5 хил. екземпляра и 1 брошура с тираж хиляда екземпляра
В сравнение с предходната година през 2016 г. се увеличава, както броят на издадените в областта книги и брошури, така и средният им тираж. Броят на издадените книги и брошури нараства над два пъти, а средният им тираж – с 44.0% и достига 240 броя.
През 2016 г. в област София (столица) са издадени преобладаващ брой от книгите и брошурите в страната – 5 585 заглавия, или 65.5%. Областите Пловдив и Велико Търново са следващите с най-голям брой издадени книги и брошури – съответно по 9.7 и 5.8%. За област Перник този дял е 0.3%.

PDF файл
 

Малолетни и непълнолетни лица, водени заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления.

През 2016 г. на отчет в детските педагогически стаи на територията на област София (столица) са водени 1 857 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. В сравнение с 2015 г. броят им намалява с 35, или 1.8%.
Основните характеристики на водените на отчет в ДПС лица са следните:
• Непълнолетни (на възраст от 14 до 17 г.) са 86.4%
• Малолетни (8 -13г.) – 13.6%
• Момчетата са 1 326, или 71.4%.
• Учащи са 1 428 лица (76.9%).
• Криминогенна среда живеят 989 малолетни и непълнолетни, или (53.3%).

Броят на заведените на отчет2 в ДПС през 2016 г. малолетни и непълнолетни е 597, или 32.2% от всички водени на отчет лица, като 80.4% от тях са непълнолетни. В сравнение с 2015 г. броят на новозаведените се увеличава с 6.6%.
През 2016 г. снети от отчет в ДПС са 650 малолетни и непълнолетни лица, или 35.0% от водените на отчет през годината. Причините за отпадането им са:
o Поправяне на поведението – 366 лица (56.3%)
o Навършване на 18-годишна възраст – 268 лица (41.2%)
o Други основания – 16 лица (2.5%)

PDF файл
 

1. Лечебни заведения и леглови фонд.

Заведенията за болнична помощ в областта към 31.12.2016 г. са 4 с 477 легла, заведенията за извънболнична помощ са 29 с 6 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 5 с 36 легла (табл. 1).
В сравнение с 2015 г. броят на заведенията за болнична помощ в област Перник и легловият им фонд остават без промяна.
Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2016 г. на територията на област Перник функционират 1 многопрофилна болница с 294 легла и 3 специализирани болници със 183 легла. Разпределението на специализираните болници по видове е следното:
• За активно лечение – 2 със 123 легла;
• За продължително лечение и рехабилитация – 1 с 60 легла.
Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2016 г. е 385.4 на 100 000 души от населението, което нарежда областта на предпоследно място в страната по този показател (преди област Ямбол – 355.8). Най – висока е стойността на показателя в област Смолян (930.3 на 100 000 души от населението), а средно за страната е 729.6 на 100 000 души от населението.
Към 31.12.2016 г. заведенията за извънболнична помощ в област Перник са 29 с 6 легла. В сравнение с 2015 г. броят им намалява с 1, а броят на леглата в тях остава без промяна.
Сред извънболничните заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове – 10 заведения с 5 легла.
В края на годината в областта функционират 13 самостоятелни медико-технически лаборатории и 3 самостоятелни медико-диагностични лаборатории.
Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, нацоналните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2016 г. тези заведения са 5 с 36 легла. В сравнение с предходната година броят на заведенията се увеличава с 1, а броят на леглата в тях остава без промяна, което се дължи на откриването на Диализен център.
Разпределението на другите лечебни и здравни заведения по видове е следното:
• Хосписи – 2 с 36 легла;
• Диализен център – 1 с 9 места за краткотраен престой
• Регионална здравна инспекция – 1
• Център за спешна медицинска помощ – 1

PDF файл
 

Към 31.12.2016 г. в област Кюстендил функционират 19 самостоятелни детски ясли и яслени групи към детски градини (ДГ) с общо 564 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на местата в детските ясли в областта намалява с 41, или с 6.8%.
В градовете детските ясли са 13 с 458 места, а в селата – 6 със 106 места.
В областта към 31.12.2016 г. самостоятелните детски ясли разполагат с 192 места и са обслужени 131 деца, а яслените групи към ДГ – с 372 места, като са посещавани от 290 деца.
Осигуреността с места в детските ясли към 31.12.2016 г. за областта е 20.8 на 100 деца до 3-годишна възраст при средно за страната 16.5%. По този показател област Кюстендил се нарежда на пето място в страната, като преди нея с най-висока осигуреност са областите Габрово (25.7%), Благоевград (23.8%), Ловеч (21.1%) и Враца (21.0%). Най-ниска е осигуреността с места в детските ясли в областите Сливен (8.6%), Пазарджик (9.5%), Кърджали (10.7%) и Силистра (10.8%).
През 2016 г. в самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на ДГ са постъпили 354 деца, или с 91 деца по-малко в сравнение с предходната година. В края на годината за отглеждане и възпитаване в детски ясли в област Кюстендил остават 421 деца (табл. 2). От тях момчета са 228, а момичета – 193. В сравнение с 2015 г. броят на децата в детските ясли намалява със 17.8%.

PDF файл
 

Към 31.12.2016 г. населението на Софийска област е обслужвано от 14 заведения за болнична помощ с 1 670 легла, 51 заведенията за извънболнична помощ с 14 легла и 2 други лечебни и здравни заведения с 20 легла.
От тях на територията на гр. София се намират 6 лечебни и здравни заведения с общо 638 легла, които обслужват населението на Софийска област. Останалите са разпределени в 15 общини от Софийска област (табл. 1).
Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Към 31.12.2016 г. в Софийска област многопрофилните болници са 9 с 1 287 легла. В сравнение с предходната година броят на многопрофилните болници остава непроменен, но легловият им фонд нараства с 67 легла. Специализираните болници са 4 със 323 легла. В сравнение с 2015 г. броят на специализираните болници, обслужващи населението на Софийска област, и легла в тях остават непроменени.
Лечебните заведения за извънболнична помощ включват диагностично-консултативни центрове, медицински центрове, дентални центрове, медико-дентални центрове, самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории. В Софийска област тези заведения са 51 с 14 легла.
Други лечебни и здравни заведения в Софийска област са 2. Това са регионална здравна инспекция и хоспис.
В края на 2016 г. в лечебните и здравните заведения, обслужващи населението на Софийска област, практикуват 896 лекари, 162 лекари по дентална медицина, а медицински специалисти по здравни грижи са 1 227. Показателите за броя на населението на един лекар и на един лекар по дентална медицина са съответно 261 и 1446.