Териториални статистически бюра

PDF файл
 

Към 31.12.2016 г. в област Перник функционират 13 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини с общо 405 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на този тип детски заведения в областта се остава без промяна, а местата в тях намаляват с 0.7%.
В градовете детските ясли са 12 със 385 места, а в селата – 1 с 20 места. В община Перник се намират 10 детски ясли с общ капацитет от 349 места. В общините Брезник и Ковачевци няма функциониращи детски ясли.
Осигуреността с места в детските ясли в област Перник към 31.12.2016 г. е 14.6 на 100 деца до 3-годишна възраст при 16.5 – средно за страната. В сравнение с 2015 година стойността на показателя за областта се понижава с 0.3 процентни пункта. В областта най-високо равнище на показателя е регистрирано в община Земен (50.0 на 100 деца), а най-ниска е осигуреността с места в община Радомир – 5.2 на 100 деца до 3-годишна възраст.
През 2016 г. в самостоятелни детски ясли и яслени групи към ДГ в област Перник са постъпили 367 деца или с 10.3% по-малко от предходната година. В края на годината за отглеждане и възпитаване остават 360 деца (табл. 2), от тях момчета са 188 и 172 момичета. В сравнение с 2015 г. броят на децата в детски ясли към 31.12.2016 г. намалява с 1.4%, при регистрирано увеличение за страната с 2.0%

PDF файл
 

През първо тримесечие на 2017 г. общинските администрациии на територията на Софийска област са издали разрешителни за строеж на 89 жилищни сгради с 91 жилища в тях и 15 062 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 101 други сгради с 34 079 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 18.7%, броят на жилищата в тях – с 16.7%, а общата им застроена площ – с 30.3%. Броят на другите сгради, които са получили разрешителни за строеж, нараства със 53.0%, а тяхната РЗП намалява с 24.4%.
В сравнение със същото тримесечие на предходната година издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са повече с 32.8%, броят на жилищата в тях се увеличава с 28.2%, а общата им застроена площ – с 26.7%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други сгради нараства със 129.5%, а тяхната РЗП – със 103.6%.
През първо тримесечие на 2017 г. е започнал строеж на 37 жилищни сгради с 44 жилища в тях и със 7 057 кв. м обща застроена площ и на 21 други сгради с 10 115 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради се увеличават с 32.1%, броят на жилищата в тях – с 51.7%, а общата им застроена площ – с 45.7%. Броят на започнатите други сгради намалява с 30.0%, а разгънатата им застроена площ – с 83.6%.
В сравнение с първо тримесечие на 2016 г. започнатите нови жилищни сгради са повече с 12.1%, жилищата в тях – с 18.9%, а разгънатата им застроена площ – със 7.7%. Броят на започнатите други видове сгради нараства с 10.5%, а разгънатата им застроена площ – с 30.0%.

PDF файл
 

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на март 2017 г. намаляват с 0.8% спрямо края на декември 2016 г., като достигат 29.1 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 33.5 и 13.0%.
Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2016 г. наетите лица в обществения сектор намаляват с 0.4% (до 7.3 хил.), а в частния сектор с 0.9% (до 21.8 хиляди).
В края на март 2017 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 1 505, или с 4.9% по-малко в сравнение с края на март 2016 година. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Добивна промишленост”, „Операции с недвижими имоти” и „Други дейности”. Най-голямо процентно увеличение на наетите лица в края на март 2017 г. спрямо същия период на предходната година има в дейностите „Транспорт, складиране и пощи”, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” и „Финансови и застрахователни дейности“.
През първото тримесечие на 2017 г. средната брутна месечна работна заплата за областта нараства спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г. с 5.7%, като достига 720 лева. Най-голямо увеличение има в „Професионални дейности и научни изследвания“ – с 39.1% и „Финансови и застрахователни дейности“ – с 24.5%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата са „Образование” – с 5.7% и „Административни и спомагателни дейности”- с 4.3%.
Средната брутна месечна работна заплата през първото тримесечие на 2017 г. за обществения сектор е 803 лв., а за частния – 692 лева.
В сравнение с първото тримесечие на 2016 г. средната месечна работна заплата за Кюстендилска област нараства с 6.4%, като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Професионални дейности и научни изследвания”, „Други дейности” и „Финансови и застрахователни дейности“.
Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства с 7.6%, а в частния сектор – с 5.8%.

PDF файл
 

Към 31 декември 2016 г. населението на област София (столица) е 1 323 637 души, което представлява 18.6% от населението на България. В сравнение с 2015 г. населението се увеличава с 3 833 души, или с 0.3%. Мъжете са 633 596 (47.9%), а жените – 690 041 (52.1%). Най-голям е броят на мъжете и на жените във възрастите 25-29 години.
Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определяне на възрастовите граници при пенсиониране.
В края на 2016 г. лицата на 65 и повече навършени години са 225 486, или 17.0% от населението на област София (столица). В сравнение с 2015 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.2 процентни пункта.
Процесът на застаряване е по-силно изразен при жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 20.0%, а на мъжете – 13.8%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската продължителност на живота при тях. Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст.
Към 31.12.2016 г. децата до 15 години в областта са 187 343, или 14.2% от общия брой на населението, като спрямо 2015 г. този дял се увеличава с 0.3 процентни пункта.
Общият коефициент на възрастова зависимост в област София (столица) е 45.3%. За сравнение през 2005 и 2015 г. този коефициент е бил съответно 36.8 и 44.3%.
Населението в градовете е 95.5 процентни пункта, като 820 139 или 64.9% от тях са в трудоспособна възраст.

PDF файл
 

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград към края на март 2017 г. се увеличават с 3.9% спрямо края на декември 2016 г., като достигат до 91.0 хиляди. Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2016 г. наетите лица в частния сектор нарастват с 4.0% (до 71.3 хиляди) и в обществения сектор с 3.6% до – 19.8 хиляди.
В края на март 2017 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение нараства с 3.2%. По сектори в сравнение с края на март 2016 г. наетите в частния сектор се увеличават с 3.3% (или с 2.3 хил.) и в обществения сектор с – 3.0% (или с 0.6 хил.).
През първото тримесечие на 2017 г. средната месечна заплата за областта се намалява спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г.с 2.0% до – 685 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 867 лв., а за частния – 633 лева.
През първото тримесечие на 2017 г. средната брутна месечна работна заплата за Благоевградска област се увеличава с 5.7% в сравнение със съответния период на предходната година.
В сравнение с останалите области на страната през първото тримесечие на 2017 г. област Благоевград е на предпоследно място по показател средна брутна работна заплата, като само в област Видин получават по-ниско заплащане – 643 лева.
Най-висока средна месечна работна заплата получават наетите в областите София (столица) – 1 372 лв., Стара Загора – 963 лева и Варна – 959 лева.

PDF файл
 

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на област Перник, изчислена за периода 2014 – 2016 г., е 73.6 години, като спрямо предходния период 2013 – 2015 г. тя намалява с 0.4 години. Средната продължителност на живота в областта е с 1.1 години по-ниска от средната за страната – 74.7 години.
Различната смъртност при мъжете и жените определя и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 69.9 години, докато при жените е със 7.7 години по-висока – 77.6 години. Както при жените, така и при мъжете равнището на показателя за област Перник е по-ниско от регистрираното средно за страната, съответно с – 0.6 и 1.3 години.
В периода между 2008 и 2016 г. очакваната средна продължителност на предстоящия живот в област Перник е нараснала с 1.1 години. При жените тя се увеличила с 0.7 години, а при мъжете – с 1.4 години. Най-голяма е била разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот по пол в периода 2006 – 2008 г. – 8.4 години, а най-малка в периода 2011 – 2013 г. – 6.7 години в полза на жените.
За периода 2014 – 2016 г. очакваната средна продължителност на предстоящия живот е най-висока в област Кърджали – 76.4 години, а най- ниска в областите Видин и Монтана – 72.6 години. Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, но най-голяма е разликата между двата пола в област Монтана (7.9 години), а най-малка – в областите София (столица) и Шумен (6.2 години).

PDF файл
 

Доходи на домакинствата

През 2016 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство в област Благоевград е 4 461 лв. ( при 5 167 лв. за страната) и намалява с 0.9% спрямо 2015 година. Основната част от този доход – 97.9% е получена под формата на текущи приходи от работна заплата, пенсии, социални помощи, детски надбавки, както и на приходи от самостоятелна заетост и регулярни трансфери от други домакинства. Останалата част от отчетения общ доход – 2.1%, се дължи на приходи от продажби и други приходи.
Работната заплата e основен източник за доходите на домакинствата. През 2016 г. работната заплата формира 51.8% от общия доход на домакинствата в област Благоевград, а през 2015 г. – 57.3%.
В номинално изражение доходите на домакинствата от работна заплата намаляват. През 2016 г. домакинствата са разполагали средно на лице с 2 310 лв., получени от работна заплата, докато през 2015 г. тези средства са възлизали на 2 582 лв., т.е. доходът от работна заплата се е намалял с 10.5%.
През 2016 г. се наблюдава увеличение на дела на пенсиите като източник на доходи за домакинствата от област Благоевград. Относителният дял на доходите от пенсии е 24.7% от общия доход на домакинствата и се увеличава с 5.2 процентни пункта спрямо 2015 година. Социалните трансфери (пенсии, семейни добавки за деца, социални помощи, стипендии и обезщетение при безработица и др.) формират 27.4% от общия годишен доход на домакинствата през 2016 г., а през 2015 г. този дял е 23.0%.

PDF файл
 

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на област Кюстендил, изчислена за периода 2014 – 2016 г., е 73.7 години, като спрямо предходния период 2013 – 2015 г. тя намалява с 0.4 години. Средната продължителност на живота в областта е под средната за страната – 74.7 години. Тя варира от 72.6 години в област Видин и област Монтана до 76.3 години в област София (столица) и 76.4 години в област Кърджали.
Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население.
В област Кюстендил средната продължителност на живота при мъжете е 70.3 години, докато при жените е със 7.0 години по-висока – 77.3 години.
За девет години в периода между 2008 и 2016 г. средната продължителност на живота на населението в областта е нараснала с 0.7 години. При жените тя се увеличила с 0.5 години, а при мъжете – с 0.8 години.
Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, но най-голяма е разликата между двата пола в област Монтана (7.9 години), а най-малка – в областите София (столица) и Шумен (6.2 години). За област Кюстендил тази разлика е 7.1 години.

PDF файл
 

Брой и структури на населението
Към 31 декември 2016 г. населението на област Благоевград е 310 321 души, което представлява 4.4% от населението на България и нарежда областта на 6-о място по брой на население. В сравнение с 2015 г. населението на областта през 2016 г. намалява с 2 510 души, или с 0.8%.
Мъжете са 151 342 (48.8%), а жените – 158 979 (51.2%), или на 1 000 мъже се падат 1 050 жени.
Продължава процесът на остаряване на населението. В края на 2016 г. лицата на 65 и повече навършени години в област Благоевград са 57 190, или 18.4% от населението на областта. В сравнение с 2015 г. делът на населението през 2016 г. в тази възрастова група нараства с 0.4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 5.0 процентни пункта.
Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 21.0%, а на мъжете – 15.7%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската средна продължителност на живота при тях.
Най-нисък е делът на възрастното население в област София (столица) – 17.0%, следвана от областите Варна – 18.3% и Благоевград -18.4%.
Към 31.12.2016 г. децата до 15 години в област Благоевград са 44 905, или 14.5% от общия брой на населението. Спрямо 2015 г. този дял нараства с 0.1 процентни пункта.
Към 31.12.2016 г. общият коефициент на възрастова зависимост е 49.0% (коефициентът на възрастова зависимост показва броя на лицата от населението в зависимите възрасти – населението под 15 и на 65 и повече навършени години, на 100 лица от населението в независимите възрасти – от 15 до 64 години. Изчислява се в проценти). През 2016 г. в област Благоевград на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат приблизително две лица в активна възраст. За сравнение, през 2005 и 2015 г. този коефициент е бил съответно 41.1 и 47.8%. Това съотношение е най-благоприятно в областите София (столица) – 45.3%, Благоевград – 49.0%, и Кърджали (49.5%), а най–неблагоприятно е съотношението в областите Видин (69.2%), Ловеч (65.7%) и Габрово (64.6%).
Остаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.2 години през 2009 г. нараства на 42.6 години в края на 2016 година. По този показател област Благоевград се нарежда на пето място в страната, като най-ниската средна възраст е в област София (столица) – 41.1 години, а най- високата – в област Видин – 47.8 години.
Тенденцията на остаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както остаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници на населението при пенсиониране. За 2016 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 60 години и 10 месеца за жените и 63 години и 10 месеца за мъжете.

PDF файл
 

Основните резултати за Софийска област от проведените от Националния статистически институт (НСИ) годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, показват, че:
• През учебната 2016/2017 година в детски градини са записани 7 312 деца, или с 5.9% по-малко в сравнение с предходната година.
• Завършилите средно образование през 2016 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 722 и 699 ученици.
• Записаните в степени „бакалавър“ и „магистър“ на висшето образование за академичната 2016/2017 година са 3 336.

Предучилищно образование
Към 1.12.2016 г. в Софийска област функционират 74 самостоятелни детски градини с директор. В тях са записани 7 312 деца като в сравнение с предходната година броят на децата намалява с 5.9%.
Обхватът на децата в това образователно ниво, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване , за учебната 2016/2017 година е 81.0%, или с 2.4 процентни пункта по-малко спрямо учебната 2015/2016 година.