През 2023 г. институционален сектор „Държавно управление“ отчита бюджетен дефицит от -3 709 млн. лв., или -2.0% от брутния вътрешен продукт (БВП), по окончателни данни на Националния статистически институт.
Дългът на Република България за 2023 г. е в размер на 42 389 млн. лв., или 22.9% от БВП.
По актуализирани данни за 2023 г. БВП на един зает се увеличава реално с 0.8% в сравнение с 2022 година.
През 2023 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на България възлиза на 185.233 млрд. лева. БВП за 2023 г. се увеличава в реално изражение с 1.9% спрямо 2022 г. по актуализирани данни.
През 2023 г. брутният национален доход (БНД) на България възлиза на 176.169 млрд. лева.
БНД се изчислява по пазарни цени, в съответствие с Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно Европейската система от национални и регионални сметки.
Информацията се публикува въз основа на Регламент (ЕС) № 2019/516 на Европейския парламент и Съвета от 19 март 2019 г. относно хармонизирането на брутния национален доход (БНД) по пазарни цени.
В съответствие с политиката за ревизии на Националния статистически институт (НСИ) данните за периода 2014 - 2022 г. са ревизирани, вследствие на провежданата през 2024 г. бенчмарк ревизия.
Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Брутен национален доход (БНД)“.
През септември 2024 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е -1.0% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за септември 2024 г. спрямо септември 2023 г. е 1.2%.
През септември 2024 г. спрямо предходния месец най-голямо е намалението на цените в групите: „Развлечения и култура“ (-13.7%), „Ресторанти и хотели“ (-2.5%), „Транспорт“ (-2.0%) и „Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома“ (-0.7%). Най-голямо увеличение е регистрирано в групите: „Образование“ (+3.3%), „Облекло и обувки“ (+0.8%), „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ (+0.6%) и „Алкохолни напитки и тютюневи изделия“ (+0.3%).
Месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е -1.1%, а годишната инфлация е 1.5%.
Износът на стоки от България за трети страни намалява с 1.8% в сравнение със същия период на 2023 г. и е в размер на 20 233.1 млн. лв., a вносът нараства с 8.1% и е на стойност 27 651.6 млн. лева.
Най-голям ръст при износа е отбелязан в сектор „Химични вещества и продукти“ (10.3%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (33.7%). Най-голямо увеличение при вноса е отчетено в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (26.4%). Най-голям спад се наблюдава при „Машини, оборудване и превозни средства“ (10.2%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.
Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 56 511.2 млн. лв. през периода януари - август 2024 г., което е с 2.8% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 64 027.7 млн. лв. и намалява с 0.1%.
През периода януари - юли 2024 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 3.5% спрямо същия период на 2023 г. и е на стойност 31 982.5 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС намалява с 5.0% и е на стойност 32 363.7 млн. лева.
През юли 2024 г. износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 5.4% спрямо юли 2023 г. и е на стойност 5 053.0 млн. лв., а вносът намалява с 1.4% и е на стойност 4 685.5 млн. лева.
Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение с юли 2023 г. е отбелязан в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (44.5%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Храни и живи животни“ (18.0%). Най-голямо увеличение при вноса е отчетено в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (56.1%), докато най-голям спад - при сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (12.6%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.
През 2023 г. стойността на крайната продукция, произведена в селското стопанство, възлиза на 10 554.4 млн. лв. (по базисни цени), отбелязвайки спад от 18.3% в сравнение с предходната година. Този спад е резултат както от понижение на цените с 15.3%, така и от намаление на обемите на произведената продукция с 3.5% спрямо 2022 година.
Стойността на вложените в селското стопанство средства за текущо потребление се равнява на 6 337.4 млн. лв., което е с 9.3% по - малко спрямо предходната година. Намалението се дължи както на понижение на цените с 5.5%, така и на спад на обемите с 4.0%.
Създадената брутна добавена стойност в селското стопанство се равнява на 4 217.0 млн. лева (по базисни цени). Тя е с 28.7% по - малко спрямо предходната година. Намалението се дължи на значителния спад на цените - с 26.6%, както и на намаление при обемите с 2.8% на годишна база.
Нетният опериращ излишък/смесен доход в селското стопанство възлиза на 3 604.5 млн. лв. и е с 37.8% по-нисък спрямо предходната година. Намалението е в резултат на спада на произведената в селското стопанство брутна добавена стойност спрямо предходната година.
Нетният предприемачески доход в селското стопанство достига 969.4 млн. лв. и намалява спрямо предходната година със 70.1% в резултат на спада на нетния опериращ излишък/смесен доход и увеличението на разходите за аренда.
Бруто образуването на основен капитал в селското стопанство се равнява на 1 354.2 млн. лв. и намалява с 0.3% спрямо предходната година. По-голямата част от него, в размер на 1 248.7 млн. лв. (92.2%), представлява бруто образуване на основен капитал в неселскостопански продукти (селскостопански машини, оборудване и транспортни средства, както и в сгради).
От юли 2024 г. НСИ започва да публикува Индекси на промишленото производство при базова година 2021 = 100 в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета за европейската бизнес статистика и Регламент за Изпълнение (ЕС) 2020/1197.
Индексът на промишленото производство се повишава с 0.8% през август 2024 г. в сравнение с предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.
Ръст спрямо предходния месец е отчетен в добивната промишленост - с 22.1%, и при преработващата промишленост - с 2.3%, а намаление при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 11.8%.
Спрямо август 2023 г. е регистрирано понижение с 2.6% на календарно изгладения индекс на промишленото производство.
На годишна база намаление на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 10.0%, и в преработващата промишленост - с 1.7%, а ръст в добивната промишленост - с 15.3%.
От юли 2024 г. НСИ започва да публикува Индекси на строителната продукция при базова година 2021 = 100 в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета за европейската бизнес статистика и Регламент за Изпълнение (ЕС) 2020/1197
През август 2024 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се повишава с 1.7% спрямо предходния месец. Увеличение е отчетено при продукцията от специализирани строителни дейности - с 2.6%, при строителството на съоръжения - с 2.4%, и при строителството на сгради - с 0.4%. Данните са предварителни и сезонно изгладени.
Календарно изгладените данни показват нарастване с 5.5% на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2023 година. Ръст е регистриран при специализираните строителни дейности - с 11.8% и при строителството на съоръжения - със 7.9%. При продукцията от строителството на сгради е отчетено намаление с 1.1%.
