Сезонно изгладените данни за БВП по експресни оценки показват ръст от 2.2% през третото тримесечие на 2024 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година.
По данни от Наблюдението на домакинските бюджети тримесечният общ доход средно на лице от домакинство през третото тримесечие на 2024 г. е 3 351 лв. и нараства с 16.6% спрямо същия период на 2023 година.
Тримесечният общ разход средно на лице от домакинство през третото тримесечие на 2024 г. е 3 153 лв. и се увеличава с 16.2% спрямо същия период на предходната година.
Потреблението на основни хранителни продукти средно на лице от домакинство през третото тримесечие на 2024 г. се променя в сравнение със същия период на 2023 година. Най-голямо увеличение има в потреблението на плодове и месо. Намалява консумацията на хляб и тестени изделия и на зеленчуци.
Броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2024 г. намалява с 22.8 хил., или с 1.0%, спрямо края на юни 2024 г., като достига 2.33 млн. по предварителни данни на Националния статистически институт. Спрямо второто тримесечие на 2024 г. най-голямо намаление на броя наети лица се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 11.5%, в „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 3.2%, и в „Култура, спорт и развлечения“ - с 2.8%. Най-голямо увеличение на броя наети лица по трудово и служебно правоотношение - с 1.2%, е регистрирано при дейност „Хуманно здравеопазване и социална работа“.
През третото тримесечие на 2024 г. средната месечна работна заплата e 2 275 лв. и намалява спрямо второто тримесечие на 2024 г. с 0.9%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление, са „Държавно управление“ - с 3.1%, „Финансови и застрахователни дейности“ - с 2.2%, и „Строителство“ - с 1.9%.
През септември 2024 г. в страната са функционирали 3 290 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, със 138.8 хил. стаи и 312.2 хил. легла в тях. В сравнение със същия месец на предходната година броят на местата за настаняване се увеличава с 2.4%, докато леглата в тях намаляват с 1.1%.
Общият брой на нощувките е 3.1 млн., а броят на пренощувалите лица в местата за настаняване се увеличава с 1.4% и достига 0.9 милиона.
Приходите от нощувки достигат 249.7 млн. лв., или с 14.8% повече спрямо същия месец на предходната година.
Износът на стоки от България за трети страни намалява с 3.5% в сравнение със същия период на 2023 г. и е в размер на 22 536.2 млн. лв., a вносът нараства със 7.5% и е на стойност 31 067.5 млн. лева.
Най-голям ръст при износа е отбелязан в сектор „Химични вещества и продукти“ (10.1%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (37.0%). Най-голямо увеличение при вноса е отчетено в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (26.1%). Най-голям спад се наблюдава при „Машини, оборудване и превозни средства“ (6.1%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.
Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 63 156.4 млн. лв. през периода януари - септември 2024 г., което е с 3.6% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 71 973.3 млн. лв. и намалява с 0.1%.
През периода януари - август 2024 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 3.4% спрямо същия период на 2023 г. и е на стойност 36 269.0 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС намалява с 5.6% и е на стойност 36 374.7 млн. лева.
През август 2024 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 2.4% спрямо август 2023 г. и е на стойност 4 286.5 млн. лв., а вносът намалява с 10.6% и е на стойност 4 011.0 млн. лева.
Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение с август 2023 г. е отбелязан в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (36.1%).
Най-голям спад се наблюдава в сектор „Храни и живи животни“ (18.0%). Най-голямо увеличение при вноса е отчетено в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (42.9%), докато най-голям е спадът в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (12.3%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.
От юли 2024 г. НСИ публикува Индекси на промишленото производство при базова година 2021 = 100 в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета за европейската бизнес статистика и Регламент за Изпълнение (ЕС) 2020/1197.
Индексът на промишленото производство се повишава с 1.2% през септември 2024 г. в сравнение с предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.
Ръст спрямо предходния месец е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 24.5%, в добивната промишленост - с 9.8%, а намаление в преработващата промишленост - с 1.3%.
Спрямо септември 2023 г. е регистрирано увеличение с 1.0% на календарно изгладения индекс на промишленото производство.
На годишна база ръст на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в добивната промишленост - с 30.9%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 13.0%, а намаление в преработващата промишленост - с 1.9%.
От юли 2024 г. НСИ публикува Индекси на строителната продукция при базова година 2021 = 100 в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета за европейската бизнес статистика и Регламент за Изпълнение (ЕС) 2020/1197.
През септември 2024 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се повишава с 0.4% спрямо предходния месец. Увеличение е отчетено при продукцията от специализирани строителни дейности и при строителството на сгради - с по 0.5%, а при строителството на съоръжения - с 0.2%. Данните са предварителни и сезонно изгладени.
Календарно изгладените данни показват нарастване с 5.1% на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2023 година. Ръст е регистриран при специализираните строителни дейности - с 10.2%, при строителството на съоръжения - с 6.0%, и при продукцията от строителството на сгради - с 0.3%.
През 2022 г. сред страните - членки на Европейския съюз (ЕС), най-много кражби на 100 000 души от населението са регистрирали органите на полицията в Швеция - 2 858.48 на 100 000 души, следвани от Люксембург - 2 520.00, и Дания - 2 496.21. С най-нисък коефициент са Хърватия, Словакия и Кипър - съответно 287.06, 250.21 и 67.76 на 100 000 души. През същата година в България са регистрирани 28 250 кражби, или 413.08 на 100 000 души от населението, което поставя страната ни на 19-о място сред държавите от ЕС. В сравнение с 2021 г. се забелязва увеличение на наблюдавания показател с 16.9%.
Международните сравнения се основават на статистическа информация, ежегодно предоставяна от страните членки в рамките на съвместен въпросник на Евростат и Службата на ООН за наркотиците и престъпността (UN-CTS).
Подробни актуални данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Правосъдие и престъпност“.
Общият показател на доверие на потребителите през октомври 2024 г. намалява с 3.8 пункта в сравнение с юли (от -8.4% на -12.2%). Понижение на потребителското доверие се отчита сред населението както в градовете, така и в селата - съответно с 3.3 и 5.0 пункта.
