Статистически данни

През септември 2022 г. се наблюдава нарастване на оборота с 0.3% в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети” спрямо предходния месец по съпоставими цени. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Увеличение е отчетено при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 0.8%), търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 0.5%) и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 0.3%.

Оборотът в търговията на дребно нараства с 2.1% през септември 2022 г. спрямо същия месец на 2021 г. въз основа на календарно изгладени данни.

Увеличение е регистрирано при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 8.8%) и при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 3.3%), докато при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия е отчетено намаление (с 2.8%).

Индексът на промишленото производство през септември 2022 г. намалява с 1.7% в сравнение с август 2022 година. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Намаление спрямо предходния месец е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 10.4%, а увеличение в добивната промишленост - с 2.8%, и в преработващата промишленост - с 1.4%.

През септември 2022 г. е регистриран ръст с 11.0% на календарно изгладения индекс на промишленото производство спрямо съответния месец на 2021 година.

На годишна база увеличение на промишленото производство е отчетено в: преработващата промишленост - с 13.8% и производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.6%, а понижение в добивната промишленост - с 2.4%.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през третото тримесечие на 2022 г. е 1 316, а новопостроените жилища в тях са 5 812. Спрямо третото тримесечие на 2021 г. сградите са с 458 повече, или с 53.4%, а жилищата в тях нарастват с 2 008, или с 52.8%.

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие на 2022 г. със стоманобетонна конструкция са 78.7%, с тухлена - 18.7%, с друга - 2.1%, и с панелна - 0.5%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (79.0%), следвани от жилищните кооперации (15.4%). В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. се наблюдава увеличение в броя на новопостроените къщи и жилищните кооперации, докато сградите от смесен тип и вилите намаляват.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Пловдив - 196 сгради с 581 жилища, София (столица) - 170 сгради с 1 493 жилища, и Бургас - 141 сгради с 553 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (37.9%), следват тези с три стаи (33.6%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 3.8%.

Общата полезна площ на новопостроените жилища през третото тримесечие на 2022 г. е 548.9 хил. кв. м, или с 48.4% повече в сравнение със същото тримесечие на 2021 г., а  жилищната площ се увеличава с 52.7% и достига 436.8 хил. кв. метра.

Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 97.2 кв. м през третото тримесечие на 2021 г. на 94.4 кв. м през същото тримесечие на 2022 година.

Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Силистра - 218.7 кв. м, и Смолян - 172.3 кв. м, а най-малка - в областите Разград - 66.9 кв. м, и Търговище - 70.0 кв. метра.

През третото тримесечие на 2022 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 2 159 жилищни сгради с 14 708 жилища, на 14 административни сгради/офиси и на 1 213 други сгради.

В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават със 17.0%, на административни сгради - с 55.6%, а издадените разрешителни за строеж на други сгради са с 2.5% повече.

Започнал е строежът на 1 559 жилищни сгради с 8 823 жилища в тях, на 11 административни сгради/офиси и на 669 други сгради.

Започнатите нови жилищни сгради и други видове сгради нарастват съответно с 14.9 и 16.3% в сравнение с третото тримесечие на 2021 година. При административните сгради е регистриран спад с 21.4 %.

През октомври 2022 г. общият показател на доверие на потребителите намалява с 0.6 пункта в сравнение с юли, което се дължи изцяло на пониженото доверие сред населението в градовете.

През октомври 2022 г. успешно приключиха дейностите по проект „Европейска система за интегрирана статистика на социалната защита (ESSPROS) - Получатели на помощи за безработица“ на Националния статистически институт по споразумение за субсидия 101055564 - 2021-BG-ESSPROS с Европейската комисия. Основната цел на проекта е изграждане на капацитет за изготвяне на статистически данни за получателите на помощи и обезщетения за безработица в България в рамките на Европейската система за интегрирана статистика на социалната защита (ESSPROS) съгласно методология, предложена от Евростат, за доброволното събиране на този тип данни.

Съвместно с експерти от НОИ и Агенцията по заетостта бяха обработени наличните данни за броя на получателите на периодични парични обезщетения за безработица от регистъра на получателите на обезщетения за безработица към НОИ и от регистъра на лицата, регистрирани в бюрата по труда към Агенцията по заетостта. Периодичните парични обезщетения за безработица в България, които попадат в обхвата на събираните по проекта данни, включват обезщетения за безработица по чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и по чл. 230 и 231 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, както и стипендии, транспортни и квартирни разходи, изплащани на безработни лица, участващи в обучение за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация или на ключови компетентности (за времето на обучението). В съответствие с изискването за елиминиране на двойното броене на получателите на обезщетения/помощи, попадащи във функция „безработица“, в НОИ е извършено вертикално агрегиране на данните за получателите на обезщетения за безработица, администрирани от НОИ, и на данните за получателите на „добавка за професионална квалификация“ за същия референтен период, администрирани от Агенцията по заетостта. Попълнен е и въпросникът за качествената информация по модула.

В резултат на извършените дейности са получени данни за 2019 г. и 2020 г., които показват общия брой получатели на поне едно от изброените обезщетения през годината, от една страна, и средномесечния брой на получените обезщетения през референтната година общо, по пол и по възрастови групи, от друга. През 2019 г. и 2020 г. съответно 216 781 и 301 660 лица общо са получили поне едно периодично парично обезщетение за безработица, а средномесечният брой на получените такива обезщетения е съответно 71 380 и 109 859.

През 2021 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са 1 074.0 млн. лв., което е с 4.9% повече в сравнение с предходната година. Запазва се тенденцията на ежегодно нарастване на разходите за НИРД през периода 2017 - 2021 година.

Интензивността на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от брутния вътрешен продукт) възлиза на 0.77% и е с 0.08 пункта по-ниска в сравнение с 2020 година.

В структурата на разходите за НИРД по области на науката през 2021 г., както и през предходната година, най-голям относителен дял имат разходите за НИРД в областта на техническите науки - 51.5%, или 553.2 млн. лв., следвани от медицинските и здравни науки с дял от 19.2%, или 206.7 млн. лв., и естествените науки - 17.4%, или 187.0 млн. лева.

През 2021 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, е 25 122 души (в еквивалент на пълна заетост), което е с 3.7% по-малко в сравнение с предходната година. Делът на жените от общия персонал, зает с НИРД, е 47.5%. Броят на изследователите в еквивалент на пълна заетост е 16 230 души, което е с 2.8% по-малко спрямо 2020 година.

Към 7.09.2021 г.  в страната има 2 953 937 икономически активни лица на възраст 15 и повече навършени години, или 45.3% от населението на страната. От тях 2 661 292 са заети, а 292 645 са безработни. Спрямо 2011 г. броят на икономически активните лица намалява с 376 хил. души, или с 11.3%.

Образователната структура на населението на 7 и повече навършени години се подобрява, като към 7.09.2021 г. броят на завършилите висше образование е 1 560.0 хил., или всеки четвърти (25.5%) е висшист. Броят на лицата с начално и без образование е 666.7 хил., като в сравнение с предходното преброяване  относителният им дял намалява с 2.8 процентни пункта.

През август 2022 г. спрямо юли 2022 г. нараства производството на пропан-бутанови смеси с 10.0%. Намалява производството на: твърди горива - с 11.0%, електрическа енергия - с 1.8%, и безоловен бензин - с 0.6%. Производството на дизелово гориво и природен газ остава без изменение.

През август 2022 г. спрямо същия месец на предходната година нараства производството на: дизелово гориво - с 34.9%, безоловен бензин - с 29.8%, и електрическа енергия - с 6.8%. Намалява производството на: природен газ - с 50.0%, и твърди горива - с 4.5%. Производството на пропан-бутанови смеси остава без изменение.

През август 2022 г. спрямо юли 2022 г. нарастват доставките на: безоловен бензин - с 27.8%, дизелово гориво - с 15.8%,  и пропан-бутанови смеси - с 15.4%. Намаляват доставките на: природен газ - с 28.0%,  твърди горива - с 11.5%, и електрическа енергия - с 1.5%.

През август 2022 г. спрямо същия месец на предходната година нарастват доставките на: пропан-бутанови смеси - с 9.8%, и дизелово гориво - с 1.3%. Намаляват доставките на: природен газ - с 30.6%, безоловен бензин - с 9.8%,  твърди горива - с 8.7%, и електрическа енергия - с 5.7%.

През октомври 2022 г. общият показател на бизнес климата намалява с 1.7 пункта спрямо септември. Понижение на показателя се наблюдава в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите, единствено в строителството е регистрирано подобрение.

Факторът, затрудняващ в най-голяма степен дейността на предприятията от всички сектори, остава несигурната икономическа среда.