Статистически данни

През 2022 г. 96.1% от нефинансовите предприятия с 10 и повече заети лица имат достъп до интернет. С фиксирана интернет връзка разполагат 89.1% от предприятията, като при 45.7% максималната скорост за сваляне на данни е по-висока от 100 Mbps.

Относителният дял на заетите лица в предприятията, които разполагат с достъп до интернет, е 40.2%. Преносими устройства с мобилна интернет връзка за служебни цели използват 22.2%, като за петгодишен период делът им се е увеличил повече от два пъти.

Повече от две трети от предприятията (67.5%) осигуряват на заетите лица отдалечен достъп, като най-висок е относителният им дял при предприятията с 250 и повече заети лица - 89.0%.

През 2022 г. 15.9% от предприятията имат заети лица, чиято основна работа е да разработват, управляват или поддържат ИКТ системи или софтуерни приложения.

През 2022 г. 87.3% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си, което е с 3.8 процентни пункта повече в сравнение с предходната година.

79.0% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място, а 61.2% се възползват от ресурсите на глобалната мрежа по няколко пъти на ден.

Потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация, като 67.3% посочват, че извършват телефонни или видео разговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, FaceTime, Messenger, Snapchat, Zoom, MS Teams, Webex), а 63.4% участват в социални мрежи (Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat, TikTok и др.).

Индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се повишава с 0.7% през октомври 2022 г. в сравнение с предходния месец. Нарастване на продукцията е отчетено при гражданското/инженерното строителство с 0.8%, а при сградното строителство - с 0.6%.

Спрямо октомври 2021 г. строителната продукция се увеличава с 1.8%. Повишение е отчетено както при сградното строителство с 1.9%, така и при гражданското/инженерното строителство - с 1.8%.

През октомври 2022 г. се наблюдава намаление на оборота с 0.4% в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ спрямо предходния месец по съпоставими цени. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Намаление е отчетено при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 0.9%) и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 0.3%), докато в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали се наблюдава увеличение (с 0.2%).

Оборотът в търговията на дребно нараства с 0.6% спрямо същия месец на 2021 г. въз основа на календарно изгладени данни.

Ръст е регистриран при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 6.5%) и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 2.9%). Спад е отбелязан в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 5.4%).

Индексът на промишленото производство  през октомври 2022 г. намалява с 2.0% в сравнение със септември 2022 година. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Намаление спрямо предходния месец е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 24.5%, в добивната промишленост - с 6.2%, а увеличение в преработващата промишленост - с 0.4%.

През октомври 2022 г. е регистриран ръст от 5.7% на календарно изгладения индекс на промишленото производство спрямо съответния месец на 2021 година.

На годишна база увеличение на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в: преработващата промишленост - с 14.2%, а понижение в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 30.0% и в добивната промишленост - с 2.1%.

През третото тримесечие на 2022 г. Националният статистически институт продължи провеждането на допълнителна анкета към Наблюдението на домакинските бюджети с цел осъществяване на тримесечен мониторинг на промените в условията на живот на домакинствата в резултат на пандемията COVID-19 по проект „Доходи и условия на живот (ILC) - Статистическа инфраструктура по IESS - SILC 2022, модул - Събиране на годишни данни за 2021 и 2022“ съгласно споразумение за субсидия с Европейската комисия 101052273 - 2021-BG-ILC-SILC. Анкетирани бяха 5 719 лица на възраст 16 и повече навършени години от 3 053 домакинства.

Резултатите от допълнителната анкета могат да бъдат разгледани в прессъобщенията към рубриката „Доходи, разходи и потребление на домакинствата“.

По предварителни данни през третото тримесечие на 2022 г. БВП на един зает се увеличава реално с 1.7%  в сравнение с третото тримесечие на 2021 година.

През третото тримесечие на 2022 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.3%, а брутната добавена стойност (БДС) с 3.1% в сравнение с третото тримесечие на 2021 г. (данните са предварителни и сезонно изгладени).

Растежът на брутната добавена стойност се определя от увеличението при следните икономически дейности: Промишленост - със 17.7% на годишна база, Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности - с 1.4%, Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа - също с 1.4%, Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения - с 0.9%, Финансови и застрахователни дейности - с 0.8% и Операции с недвижими имоти - с 0.6%. Спад на годишна база е регистриран в Строителството - с 13.4%, в Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство - с 0.7%, както и в Култура, спорт и други дейности - с 0.1%.

По отношение на компонентите на крайното използване влияние за регистрирания икономически ръст през третото тримесечие на 2022 г. има крайното потребление с увеличение от 4.1% на годишна база. Износът на стоки и услуги се увеличава с 11.1%, а вносът на стоки и услуги - с 9.3 % в сравнение с третото тримесечие на 2021 година.

Миграцията на населението е основен фактор, който оказва влияние върху броя и структурите на населението както на страната като цяло, така и за отделните региони и територии.

Към 7 септември 2021 г. 395 690 лица са декларирали, че са променили населеното място на обичайното си местоживеене в рамките на страната през периода 2011 - 2021 година. Жените мигранти са 213 558, или 54.0%, а мъжете - 182 132, или 46.0% от мигриралите лица.

Към 7 септември 2021 г. 354 138 лица са декларирали, че са пребивавали извън страната за повече от една година през периода 1980 - 2021 г. и са се завърнали или са пристигнали в страната през същия период.

Българските граждани, завърнали се в страната през наблюдавания период, са 314 285, или 88.7% от всички посочили, че са пребивавали в чужбина. Мъжете са 164 833 (52.4%), а жените - 149 452 (47.6%).

Явлението всекидневна трудова миграция е тясно свързано с икономическото състояние на населените места, тяхното местонамиране и инфраструктура, както и с наличието и характеристиките на работната сила в тях. Значението на този процес за обществото е голямо, тъй като участието във всекидневните пътувания, за разлика от постоянното преселване, не води до обезлюдяване на населени места или до нарушаване на възрастовата структура на населението.

Заети

Към 7 септември 2021 г. 121 235 лица, или 5.1% от отговорилите на въпроса, са посочили, че работят предимно от вкъщи. Без фиксирано работно място са 100 547 лица, или 4.2%. Най-висок е абсолютният брой и относителният дял на лицата, които работят в същото населено място, в което живеят - 1 661 017 (69.5%). До населеното място, в което работят, пътуват 494 719 лица, или 20.7%. Заетите, които пътуват извън страната, са 13 086, или 0.5%.

Всекидневните трудови мигранти представляват 18.6% от всички заети лица на възраст 15 и повече навършени години. От тях в селата живеят 262 238 души, или 53.0%, а в градовете - 232 481, или 47.0%, като преобладават мъжете - 56.9%, в сравнение с жените - 43.1% от всички трудови мигранти.

Учащи

Към 7 септември 2021 г. 21 522 лица, или 2.6% от отговорилите на въпроса, са посочили, че учат предимно от вкъщи. Най-висок е абсолютният брой и относителният дял на лицата, които учат в същото населено място, в което живеят - 610 621 (75.1%). Пътуват до населеното място, в което учат, 176 440 лица, или 21.7%. Учащите, които пътуват извън страната, са 4 242, или 0.5%.

Мобилните учащи представляват 21.7% от всички учащи лица. В градовете живеят 59 621 души, или 33.8%, а в селата - 116 819, или 66.2% от учащите мигранти.