Към 31.12.2022 г. жилищният фонд в област Благоевград се състои от 85 939 сгради със 163 648 жилища в тях. В селата се намират 62.4% от всички жилищни сгради, а в градовете – 37.6%. Жилищните сгради в областта представляват 4.2% от общия жилищен фонд в страната.
Според броя на етажите на жилищните сгради най-висок е относителният дял на двуетажните жилищни сгради – 61.0%, а най-нисък на тези на девет и повече етажа – 0.1%.
Най-висок е относителният дял на жилищните сгради, построени в периода 1961 – 1970 г. -20.5%, а най-нисък на тези, построени от началото на 2021 г. – 0.2%.
Стоманобетонните и панелните сгради са 2 935, тухлените – 76 147, а 6 857 сгради с друга конструкция.
Към 31.12.2022 г. в градовете се намират 62.2% от всички жилища в областта, а в селата – 37.8%.
Преобладаващата част от жилищата са с три и четири стаи – 90.0 хил., или 55.0% от всички жилища в областта, следвани от жилищата с две стаи – 34.0 хил. (20.7%), жилищата с пет и повече стаи – 30.1 хил. (18.4%), а едностайните са 9.6 хил. (5.9%).
В градовете най-висок е относителният дял на жилищата с две и три стаи 60.0%, докато в селата преобладават жилищата с три и четири стаи – 53.6%. По-голямата част от всички едностайни жилища са в градовете – 80.0%, а многостайните с пет и повече стаи (60.3%) – в селата.
През третото тримесечие на 2023 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 13 жилищни сгради с 22 жилища в тях и 3 172 кв.м разгъната застроена площ (РЗП) и на 32 други сгради с 5 828 кв.м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват със 7.1%, но жилищата в тях се увеличават с 46.7%, а разгънатата им застроена площ – с 30.8%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради запазват броя си, а разгънатата им застроена площ намалява с 8.2%.
В сравнение с третото тримесечие на 2022 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 18.2%, жилищата в тях – с 83.3%, а разгънатата им застроена площ – с 59.6%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са с 10.3% повече, както и разгънатата им застроена площ – с 8.1%.
По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Враца в края на септември 2023 г. са 37.4 хиляди. Спрямо края на юни 2023 г. броят на наетите лица остава почти непроменен.
Наетите лица по трудово и служебно правоотношение в края на септември 2023 г. в обществения сектор са 18.1 хил., а в частния – 19.3 хиляди. Спрямо края на юни 2023 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 1.8%, а в частния сектор намаляват с 1.5%. Най-голямо увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение с 10.8% е регистрирано в дейност „Култура, спорт и развлечение“.
През септември 2023 г. в област Шумен са функционирали 74 обекта с 10 или повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 794, а на леглата – 1 687. В сравнение със септември 2022 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 1.4%, а броят на леглата в тях – с 3.7%.
През месец септември 2023 г. категоризирани места за настаняване с 10 или повече легла са функционирали в осем от десетте общини в област Шумен.
През 2022 г. на територията на област Търговище са регистрирани 91 тежки пътнотранспортни произшествия (ПТП), вследствие на които са загинали 7 и са ранени 112 лица. В сравнение с 2021 г. при ПТП с наличие на материални щети и пострадали се наблюдава увеличение с 49.9%. През 2022 г. област Търговище е на петнадесето място по брой тежки ПТП в страната.
През годината най-голям брой произшествия са регистрирани в община Търговище – 49, с 5 загинали и 57 ранени лица, а най-малко произшествия са настъпили в община Опака с 1 ранено лице.
В края на 2021 г. за област Кюстендил общата стойност на наличните дълготрайни материални активи за околната среда е 197.5 млн. лв., при 197.4 млн. лв. през 2020 година.
Регионалните данни сочат, че в края на 2021 г. най-много налични ДМА с екологично предназначение има в Югоизточния райно на страната (3 349.8 млн. лв.), а най-малка наличност е отчетена в Северния централен район (882.8 млн. лева).
В национален план общата стойност на наличните в края на 2021 г. ДМА за околната среда се оценява на 10 873 млн. лв. и се разпределя по основните направления за околната среда, както следва: за пречистване и отвеждане на отпадъчните води (производствени и селищни пречиствателни станции, канализационна мрежа и др.) – 34.0%, а за съоръжения за опазване на въздуха и за третиране на отпадъците по 30.0%.
Разпределението на данните по икономически дейности за 2021 г. показва, че значителна част от ДМА с екологично предназначение са съсредоточени в сектор „Промишленост“ – 6 317.9 млн. лв. (58.1%) от наличните в края на годината и 315.9 млн. лв. (55.8%) от придобитите в страната.