Статистически данни

През 2022 г. на отчет в детските педагогически стаи (ДПС) са водени 8 626 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. В сравнение с 2021 г. броят им намалява със 181, или с 2.1%.

Броят на заведените на отчет в ДПС през 2022 г. малолетни и непълнолетни е 2 677, a снети от отчет в ДПС са 2 513 лица.

По данни от текущата демографска статистика населението на страната в края на 2022 г. е 6 447 710 души. В сравнение с предходната година населението е намаляло с 34 774 души, или с 0.5%.

През 2022 г. в страната са регистрирани 56 596 живородени деца и в сравнение с предходната година броят им намалява с 2 082 деца.

Броят на умрелите през 2022 г. е 118 814 души, а коефициентът на обща смъртност - 18.4‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 30 181.

Основните резултати от проведените от Националния статистически институт (НСИ) годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, показват, че:

• През учебната 2022/2023 година в предучилищното образование (детските градини и подготвителните групи в училищата) са записани 216.5 хил. деца.
• През 2022 г. основно образование са завършили 61.1 хил. ученици, а завършилите средно образование в общообразователни и професионални програми са съответно 23.2 хил. и 13.2 хил. ученици.
• Записаните в различните степени на висшето образование („професионален бакалавър“, „бакалавър“ и „магистър“) за академичната 2022/2023 година са 214.8 хиляди.
• Към 31.12.2022 г. за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ у нас се обучават 6 548 лица, от които 764 чужди граждани.

През 2022 г. линията на бедност общо за страната e 525.92 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 571.9 хил. лица, или 22.9% от населението на страната. От 2021 г. в индикаторите за бедност се включва нов показател за тежки материални и социални лишения, който показва липсата на необходими и желани предмети за водене на достоен живот. Изчислява се като дял на лицата от населението, които не могат да си позволят 7 от 13 показателя - 6 на индивидуално ниво и 7 на ниво домакинство. Този показател е част от комбинирания индикатор „Население в риск от бедност и социално изключване“ за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели в стратегия „Европа 2030“.

Към 31.12.2022 г. в страната функционират 835 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини с общо 33 193 места в тях.

Децата в детски ясли в края на годината са 30 544, като 15 857 от тях са момчета, а 14 687 - момичета.

Осигуреността с места в детски ясли към 31.12.2022 г. общо за страната е 19.5%, а обхватът на децата, отглеждани в тези заведения - 17.9%.

През 2022 г. държавният дефицит и дълг на ЕС намаляват в сравнение с 2021 година. През 2022 г. в ЕС дефицитът като дял от БВП бележи спад до -3.4% от -4.8% за 2021 година. През 2022 г. държавният дълг на ЕС като процент от БВП намалява до 84.0% от 88.0% в края на 2021 година.

През 2022 г. институционален сектор „Държавно управление“ отчита бюджетен дефицит от -4 648 млн. лв., или -2.8% от БВП, според предварителни данни на Националния статистически институт.

Дългът на Република България за 2022 г. е в размер на 37 848 млн. лв., или 22.9% от БВП.

През 2022 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 9 008 лв. и нараства с 16.9% спрямо 2021 година.

През 2022 г. българските домакинства са изразходвали 8 389 лв. средно на лице, което е с 19.1% повече в сравнение с 2021 година.

Потреблението на повечето основни хранителни продукти средно на лице от домакинство намалява през 2022 г. в сравнение с 2021 година. Най-голямо е намалението в потреблението на хляб и тестени изделия - с 2.6 кг, на плодове - с 2.8 кг, и на зеленчуци - с 0.8 килограма.

Покупателната способност на домакинствата също намалява през 2022 г. спрямо 2021 г. при повечето от основните хранителни продукти. Най-много е намаляла покупателната способност при захарта, яйцата, сиренето, кашкавала и хляба.

През март 2023 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 0.5% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за март 2023 г. спрямо март 2022 г. е 14.0%.

През март 2023 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: разнообразни стоки и услуги (+2.9%), ресторанти и хотели (+1.2%), алкохолни напитки и тютюневи изделия (+1.1%), жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома (+1.0%) и хранителни продукти и безалкохолни напитки (+0.9%). Намаление на цените е регистрирано в групите: облекло и обувки (-0.8%), транспорт (-0.7%), жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (-0.5%) и развлечения и култура (-0.5%).

През март 2023 г. месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 0.6% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за март 2023 г. спрямо март 2022 г. е 12.1%.

През януари износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 19.3% спрямо януари 2022 г. и е на стойност 4 941.8 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС нараства с 11.1% и достига 4 600.9 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение с януари 2022 г. е отбелязан в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (71.6%) и „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (53.2%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (15.6%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от ЕС е отчетено в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (70.7%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.