Статистически данни

През първо тримесечие на 2023 г. цените на жилищата в страната са се увеличили с 1.6% спрямо предходното тримесечие и с 9.5 % спрямо същото тримесечие на 2022 година. Спрямо предходното тримесечие най-голямо увеличение е регистрирано в град Бургас (+7.3%), следван от градовете Русе и Пловдив - съответно с (+7,2%) и (+3,9%). Най-малък ръст се наблюдава в град София (+0.8%).

Подробни данни са публикувани на сайта на НСИ в рубрика „Статистика на цените на жилища“.

През 2022 г. средната цена на сделките с ниви в България достига 1 428 лв. за един декар, а средната цена на рентата - 63 лв. на един декар. Спрямо предходната година цената на сделките с ниви се увеличава с 21.6%, а на платената рента - с 21.2%.

Спрямо предходната година е налице повишение в цената на сделките с ниви и на средната цена за наем/аренда на един декар ниви във всичките шест статистически района на страната.

През първото тримесечие на 2023 г. спрямо първото тримесечие на 2022 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 15.1% (по предварителни данни). В индустрията увеличението е с 18.2%, в услугите - с 15.7%, и в строителството - с 14.1%.

Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Транспорт, складиране и пощи“ - с 23.6%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 23.5%, и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ - с 19.6%.  

Към 7 септември 2021 г. в страната са преброени 2 603 713 обитавани жилища. Основната част от жилищата (95.3%) се обитават от едно домакинство. Средният брой лица, живеещи в едно обитавано жилище, е 2.5.

От всички обитавани жилища 98.7% са свързани с общественото водоснабдяване. Баня вътре в жилището имат 93.1% от обитаваните жилища, тоалетна вътре в жилището имат 88.5%.

Почти всички обитавани жилища (91.6%) разполагат с хладилник и/или фризер, 84.7% имат автоматична пералня. Устройства и уреди за автоматизиране на дома (умни устройства, роботи) има в 5.9% от обитаваните жилища. В градовете такива устройства притежават 7.2% от обитаваните жилища, а в селата - 2.1%.

В 67.7% от обитаваните жилища домакинствата ползват мобилна телефонна услуга (мобилен телефон), фиксирана телефонна услуга ползват - 10.1%. Фиксиран достъп до интернет има в 50.9% от обитаваните жилища, а мобилен достъп до интернет - в 52.2%. Кабелна телевизия има в 55.6% от обитаваните жилища, а сателитна - в 22.5%.

Почти половината от обитаваните жилища (47.7%) се отопляват с електричество.

Равнищата на цените варират в широки граници в държавите от ЕС.

Най-високи нива на цените са отчетени в Ирландия (146% от средното за ЕС), Дания (145%) и Люксембург (137%). Най-ниско е равнището на цените в Румъния (58%), България (59%) и Полша (62%).

БВП на човек от населението варира от 59 до 261% от средното равнище за ЕС.

В края на 2022 г. в страната функционират 341 заведения за болнична помощ с 54 707 легла. В сравнение с предходната година легловият фонд на тези заведения се увеличава с 216, или с 0.4%.

Осигуреността на населението с болнични легла е 848.5 на 100 000 души, като най-високи са стойностите на показателя в областите Плевен (1 184.5 на 100 000 души от населението), Смолян (1 135.5) и Пловдив (1 069.5).

Заведенията за извънболнична помощ са 2 172 с 1 303 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година заведенията се увеличават с 39 (1.8%), а леглата в тях - с 18 (1.4%).

Другите лечебни и здравни заведения са 148 с 1 751 легла, които в сравнение с 2021 г. намаляват с 9.7%.

Към 31 декември 2022 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения практикуват 29 599 лекари, като броят им остава сравнително стабилен през последните години. Лекарите по дентална медицина са 7 602, като 6 624 от тях работят в практики, които имат сключен договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи са 44 493, от които 28 827 медицински сестри и 3 285 акушерки.

Осигуреността с лекари общо за страната е 45.9 на 10 000 души от населението. В регионален аспект показателят варира от 26.2 до 72.4 на 10 000 души, като най-висок е той в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници - Плевен (72.4 на 10 000 души от населението), София (столица) (55.9), Пловдив (55.3) и Варна (54.6).

В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 55 - 64 години - 10 015, или 33.8%. На второ място е групата на най-възрастните лекари (на 65 и повече години) - 5 943, или 20.1%. Младите практикуващи лекари на възраст до 35 години, са 5 170, или 17.5%.

Само в пет области относителният дял на младите лекари на възраст до 35 год. е по-голям от този за страната и това са областите, в които има медицински университети - София (столица) и Варна (по 24%), Плевен (23.6%), Пловдив (23.4%) и Бургас (18.9%). Във всички останали области показателят е по-неблагоприятен от този за страната, като особено се открояват Видин, Ловеч и Монтана, където делът е съответно 0.7%, 2.1% и 2.5%.

По данни от Преброяване на населението и жилищния фонд през 2021 г. към 7 септември в страната са преброени 4 261 454 жилища, или с 374 305 повече спрямо 2011 година.

През периода 2011 - 2021 г. е регистрирано увеличение на жилищния фонд както в градовете (13.3%), така и в селата (2.5%).

Най-голям брой жилища са преброени в област София (столица) - 755 889, или 17.7% от жилищния фонд в страната.

Средната площ на едно жилище е 80.3 кв. м. Областите с най-голяма средна площ на едно жилище са Кърджали - 91.4 кв. м., Благоевград - 89.7 кв. м, и Смолян - 86.9 кв. м, а с най-малка - Враца (72.2 кв. м) и Перник (72.6 кв. м).

1 030 295, или 24.2% от жилищата в страната са изцяло санирани.

Енергоспестяваща дограма имат 1 657 577, или 38.9% от жилищата в страната.

Нивото на достъпност на жилищния фонд в страната за хора с намалена подвижност е ниско.

През май 2023 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е -0.1% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за май 2023 г. спрямо май 2022 г. е 10.1%.

През май 2023 г. спрямо предходния месец най-голямо е намалението на цените в групите: развлечения и култура (-3.4%), транспорт (-2.5%) и жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (-0.4%). Най-голямо увеличение е регистрирано в групите: алкохолни напитки и тютюневи изделия (+1.1%), облекло и обувки (+1.0%), разнообразни стоки и услуги (+0.5%), здравеопазване (+0.5%) и хранителни продукти и безалкохолни напитки (+0.5%).

През май 2023 г. месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е -0.2% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за май 2023 г. спрямо май 2022 г. е 8.6%.

През периода януари - март износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 5.1% спрямо същия период на 2022 г. и е на стойност 14 673.3 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС нараства с 8.2% и достига 14 959.9 млн. лева. През март 2023 г. износът за ЕС намалява със 7.5% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 5 090.9 млн. лв., а вносът нараства с 3.8% и е на стойност 5 488.4 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение със същия период на 2022 г. е отбелязан в секторите „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (40.3%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (43.8%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от ЕС е отчетено в сектор „Машини, оборудване и превозни средства“ (29.9%), докато най-голям спад - при сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (61.6%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.