Териториални статистически бюра

ОСНОВНИ ДАННИ ЗА КУЛТУРАТА В ОБЛАСТ ВРАЦА

ПРЕЗ 2017 ГОДИНА

 Пълен текст в PDF файл

           Културни институции

            В обхвата на културните институции се включват музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.

1. Музеи

     Към 31.12.2017г. на територията на област Враца функционират 3 професионално действащи музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.

Движимите културни ценности в тях са национално богатство и представляват част от Националния музеен фонд. Музейните експозиции в областта включват 140.6 хил. фондови единици, които представляват 1.9% от общия брой на експонатите, изложени в този вид културни институции в страната. През годината в музеите са постъпили 1.6 хил. нови фондови единици, от които 99.7% са от направени през 2017г. дарения. Новите информационни технологии навлизат активно и в музеите в област Враца, създавайки възможности за по-добър и широк достъп до културното наследство. Те следват пътя на цифровизацията и улесняват комуникацията с посетителите. Броят на цифровизираните фондови единици през 2017г. се запазват, както предходната година и са 9.3 хиляди.

PDF файл

Към 31.12.2017 г. в област Кюстендил функционират 15 самостоятелни детски ясли и яслени групи към детски градини (ДГ) с общо 473 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на местата в детските ясли в областта намалява с 91, или с 16.1%.
В градовете детските ясли са 11 с 393 места, а в селата – 4 с 80 места.
В областта към 31.12.2017 г. самостоятелните детски ясли разполагат с 152 места и са обслужени 92 деца, а яслените групи към ДГ – с 321 места, като са посещавани от 256 деца.
Осигуреността с места в детските ясли към 31.12.2017 г. за областта е 18.2 на 100 деца до 3-годишна възраст при средно за страната 16.9%. По този показател област Кюстендил се нарежда на седмо място в страната, като преди нея с най-висока осигуреност са областите Габрово (24.8%), Благоевград (23.1%), София-град (21.3%), Враца (20.4%), Плевен (19.8%) и Ловеч (19.3%). Най-ниска е осигуреността с места в детските ясли в областите Сливен (8.8%), Пазарджик (9.6%), Кърджали (10.3%) и Силистра (11.0%).
През 2017 г. в самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на ДГ са постъпили 251 деца, или със 103 деца по-малко в сравнение с предходната година. В края на годината за отглеждане и възпитаване в детски ясли в област Кюстендил остават 348 деца (табл. 2). От тях момчета са 178, а момичета – 170. В сравнение с 2016 г. броят на децата в детските ясли намалява със 17.3%.

PDF файл

През 2017 г., линията на бедност общо за страната е 351.08 лв. средномесечно на лице от домакинство.
Поляризацията на населението в област Сливен по доход, измерен чрез съотношението на доходите между бедните и богатите слоеве на обществото за 2017 г. показва, че най-бедните 20% в областта имат 13.0 пъти по-нисък доход от най–богатите 20%, като спрямо 2016 г. поляризацията е по-слабо изразена.

PDF файл

Към 31.12.2017 г. в област Стара Загора функционират 14 заведения за болнична помощ с 2 532 легла, от които 12 болници с 2 352 легла.
Към 31.12.2017 г. заведенията за извънболнична помощ в област Стара Загора са 100 със 72 легла за краткосрочно наблюдение и престой.

PDF файл

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на област Бургас, изчислена за периода 2015 – 2017 г. е 75.0 години, като спрямо предходния период (2014 – 2016 г.) тя се увеличава с 0.1 години.
В периода между 2010 и 2017 г. очакваната средна продължителност на предстоящия живот в област Бургас е нарастнала с 1.6 години.

Пълен текст в PDF файл

По данни на Националния статистически институт, към 31.12.2017 г. жилищният фонд в област Шумен се състои от 53.3 хил. жилищни сгради. В градовете се намират 18.3 хил. жилищни сгради, а в селата – 35.0 хиляди. Жилищните сгради в областта представляват 2.6% от общия жилищен фонд в страната.

Според разпределението на жилищните сгради по конструкция преобладават сградите с „Друга“ конструкция – 18.9 хил. или 35.5%, следвани от тухлените сгради с гредоред – 17.2 хил. или 32.2% от всички жилищни сгради и от тухлените сгради с бетонна плоча – 16.0 хил. или 30.0%. Стоманобетонните жилищни сгради в областта са 1.4%, а панелните – 0.9%. В градовете 47.9% са тухлени сгради с бетонна плоча, а 28.8% са тухлени сгради с гредоред.

PDF файл

Националният статистически институт ежегодно публикува данни за издадените книги и брошури, продължаващите издания (вестници, списания, бюлетини и периодични сборници), както и за електронните публикации. Източник на информацията е Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”, като основните показатели са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.

През 2017 г. в област Перник са издадени 17 книги с тираж 4 хил. екземпляра и 1 брошура.
В сравнение с предходната година през 2017 г. намалява, както броят на издадените в областта книги и брошури, така и средният им тираж. Броят на издадените книги и брошури намалява с 28%, а средният им тираж – с 3.7% и достига 233 броя.
През 2017 г. в област София (столица) са издадени преобладаващ брой от книгите и брошурите в страната – 7 141 заглавия, или 70.9%. Областите Пловдив и Велико Търново са следващите с най-голям брой издадени книги и брошури – съответно по 5.9 и 3.8%. За област Перник този дял е 0.2%.

PDF файл

1. Лечебни заведения и леглови фонд.

Заведенията за болнична помощ в областта към 31.12.2017 г. са 4 с 477 легла, заведенията за извънболнична помощ са 29 с 6 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 5 с 37 легла (табл. 1).
В сравнение с 2016 г. броят на заведенията за болнична помощ в област Перник и легловият им фонд остават без промяна.
Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2017 г. на територията на област Перник функционират 1 многопрофилна болница с 294 легла и 3 специализирани болници със 183 легла. Разпределението на специализираните болници по видове е следното:
• За активно лечение – 2 със 123 легла;
• За продължително лечение и рехабилитация – 1 с 60 легла.
Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2017 г. е 389.6 на 100 000 души от населението, което нарежда областта на 26 място в страната по този показател (преди областите Видин и Ямбол, съответно – 385.4 и 361.1). Най – висока е стойността на показателя в област Пловдив (970.7 на 100 000 души от населението), а средно за страната е 748.1 на 100 000 души от населението.
В сравнение с 2016 г. стойността на показателя в област Перник се повишава с 4.2 процентни пункта, което се дължи на намаляване броя на населението.
Към 31.12.2017 г. заведенията за извънболнична помощ в област Перник са 29 с 6 легла. В сравнение с 2016 г. броят и легловият им фонд остават без промяна.
Сред извънболничните заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове – 10 заведения с 5 легла.
В края на годината в областта функционират 13 самостоятелни медико-технически лаборатории и 3 самостоятелни медико-диагностични лаборатории.
Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, нацоналните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2017 г. тези заведения са 5 с 37 легла.

Пълен текст в PDF файл

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“. Получените данни позволяват изследване на бедността както на национално, така и на регионално ниво, като при изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.

Оценка на бедността

През 2017 г. линията на бедност в област Варна e 378.58 лв. средно месечно на лице от домакинство, при 351.08 лв. за страната. Областта е на пето място, след областите Кърджали (29.1%), Сливен (28.2%), Шумен (25.8%) и Бургас (25.7%), с най-висок относителен дял на бедните – 25.6% от населението на областта са били под прага на бедност. Относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с 0.8 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете, съответно 26.0 и 25.2%. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност в област Варна нараства с 23.4%, а относителният дял на бедното население намалява с един процентен пункт.

Пълен текст в PDF файл

1. Лечебни заведения и леглови фонд

 Заведенията за болнична помощ в областта към 31.12.2017 г. са  13 с 1 542 легла, като 10 от тях са болници с 1 266 легла, заведенията за извънболнична помощ са 61 с 43 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 6 с 64 легла (табл. 1).