Към 31.12.2019 г. в област Търговище функционират 8 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 354 места в тях. В сравнение с предходната година заведенията и броят на местата са без промяна. Всички детски ясли се намират в градове на областта – Търговище, Попово и Омуртаг.
През второто тримесечие на 2020 г. общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години в област Варна е 212.1 хил., от които 112.9 хил. са мъже, а 99.2 хил. са жени. В сравнение с второто тримесечие на 2019 г. общият брой на заетите лица се увеличава с 0.4%.
По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Добрич към края на юни 2020 г. се увеличават с 2.3 хил. или с 6.4% спрямо края на март 2020 г., като достигат 37.7 хиляди. Спрямо края на първото тримесечие на 2020 г. броят на наетите лица в обществения сектор намалява с 0.3% (до 10.0 хил.), а в частния сектор нараства с 9.0% (до 27.7 хиляди).
1. Лечебни заведения и леглови фонд
Заведенията за болнична помощ в областта към 31.12.2019 г. са 4 с 618 легла, заведенията за извънболнична помощ са 30 с 13 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 4 с 85 легла. В сравнение с 2018 г. броят на заведенията за болнична помощ остава без промяна, алегловият им фонд намалява с 1%.
През второто тримесечие на 2020 г. общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години в област Шумен е 77.2 хил., от които 41.7 хил. са мъже, а 35.5 хил. са жени. В сравнение с второто тримесечие на 2019 г. общият брой на заетите лица намалява с 0.3%.
По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на юни 2020 г. достигат 26.6 хиляди, което е с 1.8% по-малко спрямо края на март 2020 година.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 33.3 и 13.4%.
По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Хасково, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2020 г. намаляват с 410, или с 0.8% спрямо края на март 2020 г., като достигат 50.5 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ – 28.0%, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 17.0% и „Образование“ с 8.7%.
В края на юни 2020 г. броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение намаляват с 1706, или с 3.3% спрямо същия период на предходната година.
Средната брутна месечна работна заплата в област Хасково за април 2020 г. е 929 лв., за май – 983 лв. и за юни – 974 лева.
През второто тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата нараства спрямо първото тримесечие на 2020 г. с 0.7%, като достига 962 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 224 лв., а за частния – 866 лева.
Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.
Оценка на бедността
През 2019 г. линията на бедност за област Смолян e 445.60 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 23.2% от населението на областта.
В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 33.4%, а относителният дял на бедното население нараства с 6.4 процентни пункта.
Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2019 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 23.2 до 26.8%, или с 3.6 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 40.5%, или със 17.3 процентни пункта.