Териториални статистически бюра

През първото тримесечие на 2023 г. общинските администрации на територията на област Благоевград са издали разрешителни за строеж на 107 жилищни сгради с 324 жилища в тях и
41 290 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 49 други сгради с 14 387 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради  нараства с 18.9%, броят на жилищата в тях – със 114.6%, както и общата им застроена площ – с 67.9%. При издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се запазва техният брой, но  разгънатата им застроена площ намалява с 46.2%.

В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Благоевград се увеличава с 20.2%, броят на жилищата в тях – със 78.0%, а разгънатата им застроена площ – с 27.2%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради бележи увеличение с 36.1%, докато разгънатата им застроена площ намалява – с 8.6%.

През първото тримесечие на 2023 г. в област Благоевград е започнал строежът на 71 жилищни сгради със 187 жилища в тях и с 29 282 кв. м обща застроена площ и на 31 други сгради с 8 792 кв. м РЗП.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Кюстендил през първото тримесечие на 2023 г. е 14, а новопостроени жилища в тях са 15. Спрямо първото тримесечие на 2022 г. сградите са с 1 повече, или 7.7%, а броят на жилищата в тях остава непроменен (фиг. 1).

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в област Кюстендил през първото тримесечие на 2023 г. със стоманенобетонна конструкция са 100%.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) – 228 сгради с 1 430 жилища, Пловдив – 175 сгради с 396 жилища, и Бургас – 141 сгради с 525 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с шест и повече стаи (40.0%).

През първото тримесечие на 2023 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 16 жилищни сгради с 26 жилищa в тях и 3 763 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 18 други сгради с 4 073 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 15.8%, а броят на жилищата в тях и общата им застроена площ съответно с 13.3 и 22.8%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са по-малко с 33.3%, а общата им застроена площ – с 21.9%.

В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради и разгърнатата им застроена площ са по-малко в област Кюстендил съответно с 27.3 и 30.2%, докато жилищата в тях са повече с 18.2%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради и разгънатата им застроена площ намаляват съответно с 25.0 и 69.5%.

През първото тримесечие на 2023 г. местните администрации в област Търговище са издали разрешителни за строеж на 10 жилищни сгради с 9 жилища в тях и 2 060 кв. м. разгъната застроена площ (РЗП), и на 6 други сгради с 3 322 кв. м. РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са с 33.3% по-малко, броят на жилищата в тях са с 82.4%, а общата им застроена площ – с 68.9%. Разрешителните за строеж, издадени на други сгради намаляват с 60.0%, а общата им застроена площ – с 58.3%.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Стара Загора през първото тримесечие на 2023 г. е 60,
със 119 новопостроени жилища в тях.

Средна продължителност на предстоящия живот^[1] общо за населението на област Перник, изчислена за периода 2020 – 2022 г., е 71.3 години, или с 0.1 години по-малкоспрямо предходния период 2019 – 2021 година. Средната продължителност на живота в областта е с 0.6 години по-ниска от средната за страната – 71.9 години.

[1] Показателят за средната продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност.

През април 2023 г. в област Хасково са функционирали 64 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 1 449, а на леглата – 2 638. В сравнение с април 2022 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се запазва същият, а леглата в тях се увеличават – с 3.2%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през април    2023 г. е 16 778, или с 8.7% повече в сравнение със същия месец на предходната година.

Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Турция – 66.4%, Румъния – 4.5% и Гърция 3.6%. Пренощувалите лица в местата за настаняване през април 2023 г. в област Хасково са 9 615. От всички пренощували лица 5 968 или 62.1% са български граждани и са реализирали средно по 1.9 нощувки. Пренощувалите чужди граждани са 3 647 и са реализирали средно по 1.5 нощувки.

Към 1.12.2022 г. в област Шумен функционират 95 детски градини. Броят на децата, настанени в детските градини, е 4 718 (2 431 момчета и 2 287 момичета), което е с 56 деца (1.2%) по-малко в сравнение с предходната учебна година. Броят на местата в детските градини е 7 668, като на 100 деца се падат 163 места.

В градовете от областта броят на детските градини е 28, с 3 988 места, като в тях са настанени 3 427 деца, или на 100 деца се падат 116 места. В селата на областта броят на детските градини е 67, с 3 680 места, а настанените деца са 1 291, като на 100 деца се падат 285 места.

Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност , производството на филмии и читалищната дейност. Основните показатели и обхватът на изследванията са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.

Културни институции

Културни институции са музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.

1. Музеи

Към 31.12.2022 г. в област Благоевград функционират 6 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.

Движимите културни ценности включени в експозициите на музеите в област Благоевград са част от националното ни богатство и формират музеен фонд, който се състои от 145.2 хил. фондови единици. В сравнение с 2021 г. техният брой нараства с 2.3%. Към 31.12.2022 г. броят на цифровизираните фондови единици е 8 305, което е със 195 повече спрямо предходната година. Общата полезна площ на която са разположени експозициите на музеите в област Благоевград е 15 811 квадратни метра.

Посещенията в музеите през 2022 г. са 131.4 хил.  и съпоставени с 2021 г. се увеличават с 37.7% (фиг. 1). В дните със свободен вход са осъществени 14.7% от посещенията в музеите (19.3 хиляди). Регистрирано е и увеличение на посещенията на чужденци в музеите – с 2.3 хиляди., или с 27.5% спрямо предходната година.  

През април 2023 г. в областта са функционирали 243 места за настаняване с 10 и повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 6.2 хил., а на леглата – 12.4 хиляди. В сравнение с април 2022 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 9.0%, а леглата в тях – с 11.3%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 118.1 хил., или със 17.9% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 85.6 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 32.5 хил. – от чужди граждани.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 70.2% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от български граждани те са 35.4%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 24.0% от нощувките на чужди граждани и 38.1% на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 5.8 и 26.5%.

Средният брой реализирани нощувки от чуждите граждани във всички места за настаняване в областта през април 2023 г. е 2.4. Най-много чужди граждани, посетили област Пловдив, са граждани на Турция – 16.3%, Израел – 11.5%, Гърция – 8.6%, Германия – 5.3% и Испания – 4.3% от всички пренощували чужди граждани в областта.