През четвъртото тримесечие на 2017 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 10 жилищни сгради с 12 жилища в тях и 1 317 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 32 други сгради с 3 775 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради остава непроменен, докато жилищата в тях нарастват с 9.1%, а общата им застроена площ бележи спад с 45.4%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано намаление със 17.9%, а тяхната разгъната застроена площ – с 61.5% (Фиг. 1).
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2016 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил остава непроменен, докато жилищата в тях намаляват с 52.0%, а общата им застроена площ – с 59.8%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради e по-малко с 38.5%, а разгънатата им застроена площ – с 59.2%.
През четвъртото тримесечие на 2017 г. най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив – 215, София (столица) – 201, Бургас – 123, Варна – 116 и Пазарджик – 74. По този показател област Кюстендил се нарежда на 20-то място сред 28-те области в страната.
Статистика на околната среда в област София (столица) – годишни данни за 2016 година
PDF файл
1.Води
През 2016 г. в област София (столица) потреблението на вода в домакинствата, свързани с общественото водоснабдяване остава относително устойчиво. Използваната питейна вода средно на човек от населението e 127 л/ден/човек през 2016 г. и 2015 година (фиг.1). Домакинствата в област София (столица) са с най-голямо потребление, следвани от домакинствата в област Бургас (112 л/ден/човек). Най-ниска е консумацията на вода в област Търговище (69 л/ден/човек).
През 2016 г. в област София (столица), на режим на водоподаване е 0.0% от населението (0.0% през 2015г.), при 2.1% за страната. В 14 области водоснабдяването не е ограничавано. Най-засегнати от режим на водоподаване са областите Габрово (28.5%), Ловеч (28.3%) и Търговище (12.0%).
В областта 96.1% от населението е свързано с обществена канализация. С обществена канализационна мрежа, но без наличие на пречистване е свързано 0.2% от населението (12.6% за страната).
2. Разходи за опазване на околната среда и дълготрайни материални активи за околната среда
Опазването на околната среда включва всички дейности, които са пряко ориентирани към предотвратяване, намаляване и премахване на замърсяването, което е резултат от производствени или други процеси.
Отстраняването на уврежданията на околната среда изисква допълнителни средства. Размерът на средствата е основен показател за мерките, които обществото и държавата предприемат, за да се намали отрицателното въздействие на социално-икономическите процеси в околната среда.
Разходите за околната среда включват два компонента: разходи за поддържане и разходи за придобиване на дълготрайни материални активи. В края на 2016 г. наличността на дълготрайните материални активи с екологично предназначение в област София (столица) е 808.1 млн. лв. (809.8 млн. лв. през 2015 година).
Годишна статистика на заетостта и разходите за труд в област София (столица) през 2016 година
Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2016 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област София (столица) сочат, че средногодишният брой наетите лица по трудово служебно правоотношение е 723 290, което представлява 31.8% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2015 г. броят на наетите се увеличава с 15 991 души или с 2.3%. Увеличение се наблюдава в петнадесет от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в „Добивна промишленост“ (49.0%), „Селско, горско и рибно стопанство“ (8.1%), „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (7.9%). Намаление на наетите лица е регистрирано в четири икономически дейности, като най-значимо е в „Строителство“ (3.1%).
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – съответно 20.2 и 9.7 процентни пункта.
По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение (723.3 хил.) област София (столица) заема първо място сред 28-те области в страната.
В област София (столица) средната брутна годишна работна заплата за 2016г. е 15 658 (фиг.1), при 11 379 лв. средно за страната.
Дейност на местата за настаняване в област Кюстендил през декември 2017 година
През декември 2017 г. в област Кюстендил са функционирали 68 места за настаняване с над 10 легла, от които 35 са хотели и 33 – други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е бил 1 179, а на леглата 2 786. В сравнение с декември 2016 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се запазва, а леглата в тях намаляват с 1.0%.
Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през декември 2017 г., е 13 380, или с 10.2% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Над 92% от реализираните нощувки в областта са тези от български граждани.
Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през декември 2017 г. в област Кюстендил се увеличава с 12.8% в сравнение със същия месец на 2016 г. и достигат 8 186. От всички пренощували лица над 92% са български граждани и са реализирали средно по 1.6 нощувки. Чуждите граждани имат средно по 1.8 реализирани нощувки. Както българските, така и пренощувалите чужденци са предпочели да отседнат в хотели в областта, където през декември са пренощували 71.4% от всички лица.
Най-много чужденци посетили област Кюстендил през декември 2017 г. са граждани на бившата югославска република Македония – 40.6%, Гърция – 9.9%, Италия – 9.5%, Сърбия – 6.2%, Руска федерация – 5.5% и Германия – 5.2%.
Общата заетост на леглата в местата за настаняване в област Кюстендил през декември 2017 г. е 15.5%, като спрямо декември 2016 г. се увеличава с 1.6 процентни пункта. В хотелите общата заетост на леглата е 16.7%, а в другите места за краткосрочно настаняване – 13.5%.
Места за настаняване в Софийска област през декември 2017 година
През декември 2017 г. в Софийска област са функционирали 103 места за настаняване с общо 8 033 броя легла. В сравнение с декември 2016 г. общият брой на местата за настаняване в Софийска област (функционирали през периода) се е увеличил с 2.0%, като броят на местата за настаняване от категория 1 и 2 звезди се е увеличил със 7.3%, а са намалели броят на местата за настаняване от категория 3 звезди (с 3.6%) и този на местата за настаняване от категория 4 и 5 звезди (с 5.6%).
Реализираните приходи от нощувки през декември 2017 г. са над 3 961 хил. лв., като 67.4% от тях са от приходи от нощувки на български граждани.
В сравнение с декември 2016 г. приходите от нощувки в Софийска област са се увеличили с 11.9%, като приходите от нощувки на български граждани са с 6.8% повече, а тези на чужденци – с 24.4%.
През декември 2017 г. в сравнение със същия месец от предходната година в курортен комплекс Боровец пренощувалите български граждани в местата за настаняване в него са със 17.6 % по-малко, реализираните от тях нощувки са намалели с 30.0 % и съответно и приходите от нощувки на български граждани в курортния комплекс са по-малко с 3.7%. В сравнение със същия месец на 2016 г. чуждите граждани, пренощували в местата за настаняване в курортен комплекс Боровец са с 2.7% повече, реализирали са с 1.2% по-малко нощувки, а приходите от тях са се увеличили с 24.7 %.
Наети лица и средна брутна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2017 година (област Благоевград)
По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград към края на декември 2017 г. намаляват с 0.1% спрямо края на септември 2017 г., като достигат до 88.6 хиляди. Спрямо края на третото тримесечие на 2017 г. наетите лица в частния сектор се увеличават с 0.3% (до 69.0 хиляди), докато в обществения сектор са по-малко с 1.6% до – 19.5 хиляди.
В края на декември 2017 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение нараства с 1.1%. По сектори в сравнение с края на декември 2016 г. наетите в частния сектор се увеличават с 0.7% (или с 0.5 хил.) и в обществения сектор с – 2.5% (или с 0.5 хил.).
През четвъртото тримесечие на 2017 г. средната месечна заплата за областта нараства спрямо третото тримесечие на 2017 г.с 3.5% до – 733 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 981 лв., а за частния – 658 лева.
През четвъртото тримесечие на 2017 г. средната брутна месечна работна заплата за Благоевградска област се увеличава с 4.9% в сравнение със съответния период на предходната година.
Дейност на нефинансовите предприятия в Софийска област през 2016 година
По данни на Националния статистически институт годишен отчет за дейността си през 2016 г. са представили общо 9 722 нефинансови предприятия от Софийска област, в които е произведена продукция за 8 122 млн. лв., реализирана е добавена стойност по факторни разходи за 1 923 млн. лв. и са заети 57 093 лица.
Предприятията от преработващата промишленост формират най-голям дял от реализираните приходи от дейността – 62.2%, като заетите в тях са 38.1% от заетите в областта.
В Софийска област микропредприятията (до 9 заети) са 92.3%, малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 6.3%, средните предприятия (от 50 до 249 заети) са 1.2% и големите предприятия ( с 250 и повече заети) са 0.2%. Въпреки, че са с най-малък относителен дял, големите предприятия реализират 66.8% от приходите от дейността и в тях работят 29.0% от заетите лица в областта.
С най-много предприятия в областта е община Самоков 1 932, а с най-малко – общините Чавдар и Челопеч – по 30.
През 2016 г. в Софийска област 66.0% от предприятията са приключили годината с печалба, 19.6% със загуба и 14.4% с нулев резултат. Общината с най-голям дял на предприятията с положителен финансов резултат е Челопеч – 73.4%, а с най-голям дял на предприятията на загуба е община Антон – 35.9%.
Годишна статистика на заетостта и разходите за труд в област Кюстендил през 2016 година
Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2016 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област Кюстендил сочат, че средногодишният брой наетите лица по трудово и служебно правоотношение е 30 241, което представлява 1.3% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2015 г. броят на наетите намаляват с 659 души или с 2.1%. Намаление на наетите лица е регистрирано в четиринадесет икономически дейности – най-значимо в „Административни и спомагателни дейности” (8.2%) и „Добивна промишленост” (7.3%). Увеличение се наблюдава в пет от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ (10.9%), „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (10.4%) и „Транспорт, складиране и пощи” (9.8%).
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 32.5 и 11.6%.
По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение през 2016 г. областта заема 22 място сред 28-те области в страната. Най-голям е средногодишният брой на наетите в областите София (столица) – 723.3 хил., Пловдив – 214.9 хил., Варна – 150.7 хил., Бургас – 123.3 хил. и Стара Загора – 104.4 хил., а най-малък в област Видин – 16.5 хиляди.
В област Кюстендил средната брутна годишна работна заплата за 2016 г. е 7 942 лв. (фиг. 1), при 11 379 лв. средно за страната.
Статистика на околната среда в област Кюстендил през 2016 година
1. Обществено водоснабдяване
През 2016 г. 99.4% от населението на област Кюстендил е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта се увеличава от 94 л/ден през 2015 г. на 97 л/ден през 2016 година (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 100 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (127 л/ден/чов.), Бургас (112 л/ден/чов.) и Благоевград (111 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (69 л/ден/чов.).
През 2016 г. в област Кюстендил, на режим на водоподаване е 1.0% от населението, при 2.1% за страната. В 14 области водоснабдяването не е ограничавано. Най-засегнати от режим на водоподаване са областите Габрово (28.5%), Ловеч (28.3%), Търговище (12.0%) и София (11.0%).
В областта 75.0% от населението е свързано с обществената канализация. С обществената канализационна мрежа, но без наличие на пречистване е свързано 13.2% от населението (12.6% за страната).
Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в област Благоевград през 2016 година
През 2016 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Благоевград са 427.5 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 23.7%.
Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 200.2 млн. лв., или с 12.2% повече от 2015 година. В промишления сектор разходите за придобиване на ДМА са 87.6 млн. лв., или с 4.2% повече в сравнение с предходната година. През 2016 г. тези сектори заедно формират 67.3% от общия размер разходи за ДМА в област Благоевград, а общият им относителен дял се увеличава спрямо 2015 г. с 20.5 процентни пункта. В сектора строителство инвестициите в ДМА са 46.0 млн. лева, или с 56.3% по – малко в сравнение с 2015 година.
През 2016 г. е регистрирана промяна и в структурата на извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в областта по видове (фиг.2). Най-голям относителен дял от общия обем на направените инвестиции в ДМА имат разходите за транспортни средства – 32.5% и за сгради, строителни съоръжения и конструкции – 31.9%. Най-малък относителен дял имат разходите за земя – 3.9%.
В сравнение с предходната година относителният дял на вложените средства за сгради, строителни съоръжения и конструкции нмалява с 15.2 пункта. Същевременно нараства делът на направените разходите за придобиване на машини, производствено оборудване – с 2.8 пункта, транспортни средства – с 4.4 пункта, други разходи – със 7.4 пункта и за земя – с 0.6 пункта.