Към 31.12.2017 г. жилищният фонд в област Перник се състои от 62 310 сгради с 95 997 жилища в тях. В сравнение с 2016 г. жилищните сгради са с 95 повече, а жилищата в тях се увеличават със 124. В градовете се намират 53.0% от всички жилища в областта, а в селата – 47.0%.
Стоманобетонните и панелните сгради са 3 473 с 23 612 жилища в тях, тухлените – 49 784 с 63 333 жилища, а 9 052 жилища се намират в 9 053 сгради с друга конструкция. В градовете 41.7% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 57.1% – в тухлени и 1.2% в други сгради. В селата 76.0% от жилищата се намират в тухлени сгради, 18.7% – в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали) и само 5.3% в стоманобетонни и панелни сгради.
Преобладаващата част от жилищата са с две и три стаи – 68.5% от всички жилища в областта, следвани от жилищата с четири стаи – 12.9%, жилищата с пет и повече стаи – 9.5%, а едностайните са 9.1%
Най-висок е относителният дял на жилищата с две и три стаи, както в градовете, така и в селата съответно – 73.2 и 63.3%. По-голямата част от всички едностайни жилища са в градовете – 69.1%, а многостайните с четири и повече стаи (64.5%) – в селата (фиг. 2).
Детски ясли в област Благоевград през 2017 година
Към 31.12.2017 г. в област Благоевград функционират 59 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 1 963 места в тях (табл. 1). В градовете детските ясли са 33 с 1 458 места, а в селата – 26 с 505 места. В сравнение с предходната година броят на местата в детските ясли в областта през 2017 г. се намалява със 103, или с 5.0%.
Към 31.12.2017 г. самостоятелните детски ясли в област Благоевград разполагат с 911 места, а яслените групи към ДГ – с 1 052.
Осигуреността с места в детските ясли към 31.12.2017 г. в областта е 23.1 на 100 деца до 3-годишна възраст. По този показател област Благоевград се нарежда на второ място в страната, като с по- висока осигуреност е само област Габрово (24.8 на 100 деца).
През 2017 г. в самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на ДГ в област Благоевград са постъпили 1 623 деца, или с 9 деца по – малко в сравнение с 2016 година. В края на годината за отглеждане и възпитаване в детски ясли остават 1 800 деца (табл. 2). От тях момчета са 939, а момичета – 861. В сравнение с 2016 г. броят на децата в детските ясли към 31.12.2017 г. нараства с 3.8%.
Индикатори за бедност и социално включване в област Кюстендил през 2017 година
Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация.
Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление в регионален аспект по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.
За 2017 г. в област Кюстендил размерът на средномесечната линия на бедност на едно лице от домакинство е 345.58 лв., като под прага на линията на бедност е живяло 17.3% от населението на областта или около 21.4 хил. лица .
За сравнение, общо за страната линията на бедност e 351.08 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност е 23.4% от населението на България.
Основни данни за културата в област Перник през 2017 година
Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност и производството на филми. Основните показатели и обхватът на изследванията са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.
Културни институции
Културни институции са музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.
1. Музеи
Към 31.12.2017 г. в област Перник функционират 4 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.
Движимите културни ценности включени в експозициите на музеите в област Перник са част от националното ни богатство и формират музеен фонд, който се състои от 57.0 хил. фондови единици. В сравнение с 2016 г. техният брой се увеличава с 0.7%. Към 31.12.2017 г. броят на цифровизираните фондови единици е 2 495. Общата полезна площ на която са разположени експозициите на музеите в област Перник е 14 561 квадратни метра.
Посещенията в музеите през 2017 г. са 37.7 хил. и в сравнение с 2016 г. намаляват с 36.6% (фиг.1). В дните със свободен вход са осъществени 58.3% от посещенията в музеите. В сравнение с 2016 г. посещенията на чужденци в музеите се увеличават с 26.6%, а изнесените беседи – с 18.9%.
Общият персонал на музеите през 2017 г. е 45 души и се увеличава с 2.3% в сравнение с 2016 година.
Очаквана средна продължителност на предстоящия живот на населението в област Благоевград през периода 2015 – 2017 година
Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на област Благоевград, изчислена за периода 2015 – 2017 г., е 75.8 години, като спрямо предходния период 2014 – 2016 г. тя нараства с 0.2 години. Средната продължителност на живота в областта е с 1.0 година по-висока от средната за страната – 74.8 години.
Различната смъртност при мъжете и жените определя и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 72.2 години, докато при жените е със 7.3 години по-висока – 79.5 години. Както при жените, така и при мъжете равнището на показателя за област Благоевград е по-високо от регистрираното средно за страната, съответно с – 1.1 и 0.9 години.
В периода между 2008 и 2017 г. очакваната средна продължителност на предстоящия живот в област Благоевград е нараснала с 1.9 години. При жените тя се увеличила с 1.9 години, а при мъжете – с 1.8 години. Най-голяма е била разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот по пол в периода 2007 – 2009 г. и 2008 – 2010 г. – 7.4 години, а най-малка в периода 2011 – 2013 г. – 6.6 години в полза на жените (табл.1).
Образование в област Кюстендил през учебната 2017/2018 година
Основните резултати от провежданите от Националния статистически институт (НСИ) ежегодни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, са следните за област Кюстендил:
• През учебната 2017/2018 година в детските градини са записани 3.2 хил. деца, като се наблюдава намаление от 4.6% в техния брой в сравнение с предходната година.
• В началното образование (I – IV клас) се обучават 4.0 хил. ученици, а в прогимназиалното (V – VII клас) – 3.1 хиляди.
• Завършилите средно образование през 2017 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 373 и 397 ученици.
• Новоприети в професионалните училища и паралелки през учебната 2017/2018 година са 726 ученици.
Предучилищно образование
Към 1.12.2017 г. в областта функционират 19 самостоятелни детски градини с директор, или с 1 по-малко в сравнение с предходната година. От тях 17 детски градини са в градовете на областта, а 2 – в селата. Броят на децата, записани в детските градини за учебната 2017/2018 година е 3.2 хил., което е с 653, или със 17.1% по-малко от броя им през учебната 2013/2014 година и с 4.6% по-малко в сравнение с предходната година.
Образование в област Перник през учебната 2017/2018 година
Основните резултати от проведените от НСИ годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции в област Перник показват, че:
• През учебната 2017/2018 година в детски градини са записани 3 583 деца, или с 1.6% по-малко в сравнение с педходната година.
• Завършилите средно образование през 2017 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 390 и 414 ученици.
• През учебната 2017/2018 година общият брой на студентите, записани в образователно-квалификационни степени „бакалавър” и „магистър“ е 65.
Предучилищно образование
През учебната 2017/2018 г. броят на самостоятелните детските градини в област Перник е 22 и остава без промяна в сравнение с 2016/2017 учебна година. Броят на децата настанени в детските градини през учебната 2017/2018 г. е 3 583, от които 1 876, или 52.4% са момчета. В сравнение с предходната година броят на децата намалява с 1.6% (фиг.1).
Обхватът на децата в това образователно ниво, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване , за учебната 2017/2018 година е 85.8%, или с 0.2 процентни пункта по-малко спрямо учебната 2016/2017 година.
Средният брой деца в една детска градина за областта е 163. За община Перник този брой е 185, за община Радомир – 177, а за останалите общини е по-малък – Брезник (146), Трън (85), Земен (26), Ковачевци (14).
Средният брой деца, формиращи една група е 25, като в община Брезник този брой е 29, в община Трън – 28, в община Земен – 26, в община Радомир – 25, в община Перник – 24 и в община Ковачевци -14.
Пердагогическият персонал, зает в детските градини е 310, и в сравнение с предходната учебна година намалява със 7 души. 77.7% от персонала е ангажиран в детските градини на община Перник.
Индикатори за бедност и социално включване в област Перник през 2017 година
Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страната в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на общите индикатори е ежегодно провежданото наблюдение “Статистика на доходите и условията на живот (EU- SILC)”.
Оценка на бедността
През 2017 г. линията на бедност общо за страната е 351.08 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията на бедност под прага на бедност са били 1 665.3 хил. лица, или 23.4% от населението на страната.
Данните от изследването позволяват изчисляване на линия на бедност за всяка област. Приложен е същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в рамките на областта. За 2017 г. в област Перник размерът на линията на бедност е 366.75 лв. средномесечно на лице от домакинство, като под прага на тази линия е живяло 17.2% от населението на областта (табл.1).
Издадени разрешителни за строеж и започнато строителство на нови сгради в Софийска област през първото тримесечие на 2018 година
През първото тримесечие на 2018 г. общинските администрациии на територията на Софийска област са издали разрешителни за строеж на 89 жилищни сгради с 93 жилища в тях и 17 550 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 3 административни сгради/офиси с 1 204 кв. м РЗП и на 55 други сгради с 35 130 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 39.1%, броят на жилищата в тях – с 20.8%, а общата им застроена площ – с 25.0%. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради и на други сгради намалява респективно с 40.0 и 15.4%, докато тяхната РЗП нараства съответно с 25.5 и 65.9%.
В сравнение с първото тримесечие на 2017 година броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са без изменение, жилищата в тях се увеличават с 2.2%, а общата им застроена площ – с 16.5%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са по-малко с 45.5%, докато тяхната РЗП се увеличава с 3.1%.
През първо тримесечие на 2018 г. е започнал строежът на 31 жилищни сгради с 36 жилища в тях и със 7 958 кв. м обща застроена площ и на 18 други сгради с 12 920 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради намаляват с 29.5%, жилищата в тях – с 50.0%, а общата им застроена площ – с 10.3%. Броят на започнатите други сгради спада с 55.0%, а разгънатата им застроена площ – с 34.4%.
В сравнение с първото тримесечие на 2017 г. започнатите нови жилищни сгради са по-малко с 16.2%, жилищата в тях – с 18.2%, но тяхнато РЗП е повече с 12.8%. Броят на започнатите други видове сгради намалява с 14.3%, докато общата им застроена площ се увеличава с 27.7%.
Население и демографски процеси през 2017 година в област София (столица)
Към 31 декември 2017 г. населението на област София (столица) е 1 325 429души, което представлява 18.8% от населението на България. В сравнение с 2016 г. населението се увеличава с 1 792 души, или с 0.1%. Мъжете са 635 040 (47.9%), а жените – 690 389 (52.1%). Най-голям е броят на мъжете и на жените във възрастите 40-44 години.
Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определяне на възрастовите граници при пенсиониране.
В края на 2017 г. лицата на 65 и повече навършени години са 228 605, или 17.2% от населението на област София (столица). В сравнение с 2016 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.2 процентни пункта.
Процесът на застаряване е по-силно изразен при жените отколкото сред мъжете.
Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 20.3%, а на мъжете – 13.9%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската продължителност на живота при тях. Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст.
Към 31.12.2017 г. децата до 15 години в областта са 190 811, или 14.4% от общия брой на населението, като спрямо 2016 г. този дял се увеличава с 0,2 процентни пункта.
Общият коефициент на възрастова зависимост в област София (столица) е 46.3%. За сравнение през 2005 и 2016 г. този коефициент е бил съответно 36.8 и 45.3%.