Жилищен фонд в област Перник към 31.12.2017 година

PDF файл

Към 31.12.2017 г. жилищният фонд в област Перник се състои от 62 310 сгради с 95 997 жилища в тях. В сравнение с 2016 г. жилищните сгради са с 95 повече, а жилищата в тях се увеличават със 124. В градовете се намират 53.0% от всички жилища в областта, а в селата – 47.0%.
Стоманобетонните и панелните сгради са 3 473 с 23 612 жилища в тях, тухлените – 49 784 с 63 333 жилища, а 9 052 жилища се намират в 9 053 сгради с друга конструкция. В градовете 41.7% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 57.1% – в тухлени и 1.2% в други сгради. В селата 76.0% от жилищата се намират в тухлени сгради, 18.7% – в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали) и само 5.3% в стоманобетонни и панелни сгради.
Преобладаващата част от жилищата са с две и три стаи – 68.5% от всички жилища в областта, следвани от жилищата с четири стаи – 12.9%, жилищата с пет и повече стаи – 9.5%, а едностайните са 9.1%
Най-висок е относителният дял на жилищата с две и три стаи, както в градовете, така и в селата съответно – 73.2 и 63.3%. По-голямата част от всички едностайни жилища са в градовете – 69.1%, а многостайните с четири и повече стаи (64.5%) – в селата (фиг. 2).

Детски ясли в област Благоевград през 2017 година

PDF файл

Към 31.12.2017 г. в област Благоевград функционират 59 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 1 963 места в тях (табл. 1). В градовете детските ясли са 33 с 1 458 места, а в селата – 26 с 505 места. В сравнение с предходната година броят на местата в детските ясли в областта през 2017 г. се намалява със 103, или с 5.0%.

Към 31.12.2017 г. самостоятелните детски ясли в област Благоевград разполагат с 911 места, а яслените групи към ДГ – с 1 052.
Осигуреността с места в детските ясли към 31.12.2017 г. в областта е 23.1 на 100 деца до 3-годишна възраст. По този показател област Благоевград се нарежда на второ място в страната, като с по- висока осигуреност е само област Габрово (24.8 на 100 деца).
През 2017 г. в самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на ДГ в област Благоевград са постъпили 1 623 деца, или с 9 деца по – малко в сравнение с 2016 година. В края на годината за отглеждане и възпитаване в детски ясли остават 1 800 деца (табл. 2). От тях момчета са 939, а момичета – 861. В сравнение с 2016 г. броят на децата в детските ясли към 31.12.2017 г. нараства с 3.8%.

Индикатори за бедност и социално включване в област Кюстендил през 2017 година

PDF файл

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация.
Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление в регионален аспект по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.
За 2017 г. в област Кюстендил размерът на средномесечната линия на бедност на едно лице от домакинство е 345.58 лв., като под прага на линията на бедност е живяло 17.3% от населението на областта или около 21.4 хил. лица .

За сравнение, общо за страната линията на бедност e 351.08 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност е 23.4% от населението на България.

Основни данни за културата в област Перник през 2017 година

PDF файл

Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност и производството на филми. Основните показатели и обхватът на изследванията са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.
Културни институции

Културни институции са музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.
1. Музеи
Към 31.12.2017 г. в област Перник функционират 4 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.
Движимите културни ценности включени в експозициите на музеите в област Перник са част от националното ни богатство и формират музеен фонд, който се състои от 57.0 хил. фондови единици. В сравнение с 2016 г. техният брой се увеличава с 0.7%. Към 31.12.2017 г. броят на цифровизираните фондови единици е 2 495. Общата полезна площ на която са разположени експозициите на музеите в област Перник е 14 561 квадратни метра.
Посещенията в музеите през 2017 г. са 37.7 хил. и в сравнение с 2016 г. намаляват с 36.6% (фиг.1). В дните със свободен вход са осъществени 58.3% от посещенията в музеите. В сравнение с 2016 г. посещенията на чужденци в музеите се увеличават с 26.6%, а изнесените беседи – с 18.9%.
Общият персонал на музеите през 2017 г. е 45 души и се увеличава с 2.3% в сравнение с 2016 година.

Очаквана средна продължителност на предстоящия живот на населението в област Благоевград през периода 2015 – 2017 година

PDF файл

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на област Благоевград, изчислена за периода 2015 – 2017 г., е 75.8 години, като спрямо предходния период 2014 – 2016 г. тя нараства с 0.2 години. Средната продължителност на живота в областта е с 1.0 година по-висока от средната за страната – 74.8 години.
Различната смъртност при мъжете и жените определя и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 72.2 години, докато при жените е със 7.3 години по-висока – 79.5 години. Както при жените, така и при мъжете равнището на показателя за област Благоевград е по-високо от регистрираното средно за страната, съответно с – 1.1 и 0.9 години.
В периода между 2008 и 2017 г. очакваната средна продължителност на предстоящия живот в област Благоевград е нараснала с 1.9 години. При жените тя се увеличила с 1.9 години, а при мъжете – с 1.8 години. Най-голяма е била разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот по пол в периода 2007 – 2009 г. и 2008 – 2010 г. – 7.4 години, а най-малка в периода 2011 – 2013 г. – 6.6 години в полза на жените (табл.1).

Образование в област Кюстендил през учебната 2017/2018 година

PDF файл

Основните резултати от провежданите от Националния статистически институт (НСИ) ежегодни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, са следните за област Кюстендил:
• През учебната 2017/2018 година в детските градини са записани 3.2 хил. деца, като се наблюдава намаление от 4.6% в техния брой в сравнение с предходната година.
• В началното образование (I – IV клас) се обучават 4.0 хил. ученици, а в прогимназиалното (V – VII клас) – 3.1 хиляди.
• Завършилите средно образование през 2017 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 373 и 397 ученици.
• Новоприети в професионалните училища и паралелки през учебната 2017/2018 година са 726 ученици.
Предучилищно образование

Към 1.12.2017 г. в областта функционират 19 самостоятелни детски градини с директор, или с 1 по-малко в сравнение с предходната година. От тях 17 детски градини са в градовете на областта, а 2 – в селата. Броят на децата, записани в детските градини за учебната 2017/2018 година е 3.2 хил., което е с 653, или със 17.1% по-малко от броя им през учебната 2013/2014 година и с 4.6% по-малко в сравнение с предходната година.

Образование в област Перник през учебната 2017/2018 година

файл PDF

Основните резултати от проведените от НСИ годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции в област Перник показват, че:

• През учебната 2017/2018 година в детски градини са записани 3 583 деца, или с 1.6% по-малко в сравнение с педходната година.
• Завършилите средно образование през 2017 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 390 и 414 ученици.
• През учебната 2017/2018 година общият брой на студентите, записани в образователно-квалификационни степени „бакалавър” и „магистър“ е 65.

Предучилищно образование

През учебната 2017/2018 г. броят на самостоятелните детските градини в област Перник е 22 и остава без промяна в сравнение с 2016/2017 учебна година. Броят на децата настанени в детските градини през учебната 2017/2018 г. е 3 583, от които 1 876, или 52.4% са момчета. В сравнение с предходната година броят на децата намалява с 1.6% (фиг.1).
Обхватът на децата в това образователно ниво, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване , за учебната 2017/2018 година е 85.8%, или с 0.2 процентни пункта по-малко спрямо учебната 2016/2017 година.
Средният брой деца в една детска градина за областта е 163. За община Перник този брой е 185, за община Радомир – 177, а за останалите общини е по-малък – Брезник (146), Трън (85), Земен (26), Ковачевци (14).
Средният брой деца, формиращи една група е 25, като в община Брезник този брой е 29, в община Трън – 28, в община Земен – 26, в община Радомир – 25, в община Перник – 24 и в община Ковачевци -14.
Пердагогическият персонал, зает в детските градини е 310, и в сравнение с предходната учебна година намалява със 7 души. 77.7% от персонала е ангажиран в детските градини на община Перник.

Индикатори за бедност и социално включване в област Перник през 2017 година

PDF файл

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страната в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на общите индикатори е ежегодно провежданото наблюдение “Статистика на доходите и условията на живот (EU- SILC)”.

Оценка на бедността
През 2017 г. линията на бедност общо за страната е 351.08 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията на бедност под прага на бедност са били 1 665.3 хил. лица, или 23.4% от населението на страната.
Данните от изследването позволяват изчисляване на линия на бедност за всяка област. Приложен е същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в рамките на областта. За 2017 г. в област Перник размерът на линията на бедност е 366.75 лв. средномесечно на лице от домакинство, като под прага на тази линия е живяло 17.2% от населението на областта (табл.1).

Издадени разрешителни за строеж и започнато строителство на нови сгради в Софийска област през първото тримесечие на 2018 година

PDF файл

През първото тримесечие на 2018 г. общинските администрациии на територията на Софийска област са издали разрешителни за строеж на 89 жилищни сгради с 93 жилища в тях и 17 550 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 3 административни сгради/офиси с 1 204 кв. м РЗП и на 55 други сгради с 35 130 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 39.1%, броят на жилищата в тях – с 20.8%, а общата им застроена площ – с 25.0%. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради и на други сгради намалява респективно с 40.0 и 15.4%, докато тяхната РЗП нараства съответно с 25.5 и 65.9%.
В сравнение с първото тримесечие на 2017 година броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са без изменение, жилищата в тях се увеличават с 2.2%, а общата им застроена площ – с 16.5%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са по-малко с 45.5%, докато тяхната РЗП се увеличава с 3.1%.
През първо тримесечие на 2018 г. е започнал строежът на 31 жилищни сгради с 36 жилища в тях и със 7 958 кв. м обща застроена площ и на 18 други сгради с 12 920 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради намаляват с 29.5%, жилищата в тях – с 50.0%, а общата им застроена площ – с 10.3%. Броят на започнатите други сгради спада с 55.0%, а разгънатата им застроена площ – с 34.4%.
В сравнение с първото тримесечие на 2017 г. започнатите нови жилищни сгради са по-малко с 16.2%, жилищата в тях – с 18.2%, но тяхнато РЗП е повече с 12.8%. Броят на започнатите други видове сгради намалява с 14.3%, докато общата им застроена площ се увеличава с 27.7%.

Население и демографски процеси през 2017 година в област София (столица)

PDF файл
 

Към 31 декември 2017 г. населението на област София (столица) е 1 325 429души, което представлява 18.8% от населението на България. В сравнение с 2016 г. населението се увеличава с 1 792 души, или с 0.1%. Мъжете са 635 040 (47.9%), а жените – 690 389 (52.1%). Най-голям е броят на мъжете и на жените във възрастите 40-44 години.
Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определяне на възрастовите граници при пенсиониране.
В края на 2017 г. лицата на 65 и повече навършени години са 228 605, или 17.2% от населението на област София (столица). В сравнение с 2016 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.2 процентни пункта.
Процесът на застаряване е по-силно изразен при жените отколкото сред мъжете.
Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 20.3%, а на мъжете – 13.9%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската продължителност на живота при тях. Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст.
Към 31.12.2017 г. децата до 15 години в областта са 190 811, или 14.4% от общия брой на населението, като спрямо 2016 г. този дял се увеличава с 0,2 процентни пункта.
Общият коефициент на възрастова зависимост в област София (столица) е 46.3%. За сравнение през 2005 и 2016 г. този коефициент е бил съответно 36.8 и 45.3%.