Териториални статистически бюра

Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио и телевизионната програмна дейност. Основните показатели и обхватът на изследванията са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.

Културни институции

            В обхвата на културните институции се включват музеите, театрите, музикалните колективи и библиотеките.

1. Музеи

Към 31.12.2022 г. на територията на София (столица) функционират 18 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.

Посещенията в музеите през 2022 г. са 625 хил. и в сравнение с 2021 г. се увеличават с 64.9%. Регистрирано е увеличение на посещенията на чужденци в музеите – с 95 хил., или със 153.4%, в сравнение с предходната година.         

Общият персонал на музеите в област София (столица) през 2022 г. е 737 души и се намалява с 0.5% в сравнение с 2021 година.

Малолетни и непълнолетни лица, водени, заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

През 2022 г. в Софийска област на отчет[1] в детските педагогически стаи са водени 324 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. В сравнение с 2021 г. броят им се увеличава с 58, или с 21.8 %.

Основните характеристики на водените на отчет в ДПС лица са следните:

• непълнолетни (на възраст от 14 до 17 години) – 85.5%;
• малолетни (8 – 13 години) – 14.5%;
• момчета – 83.3%;
• момичета – 16.7%;
• учащи – 63.6%;
• живеещи в криминогенна среда – 27.2%.

[1] Съгласно чл. 26, ал. 1 от Правилника за детските педагогически стаи малолетните и непълнолетните лица се водят на отчет за срок от 2 години, след което се снемат от отчет, ако през този период не са извършили повторно противоправни деяния.

През април 2023 г. в област Благоевград са функционирали 183 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 6 375 стаи и 14 250 легла в тях. В сравнение с април 2022 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода се увеличава с 23.6%, а на леглата в тях – с 24.8%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през април 2023 г. е 113 305, или с 32.1% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са реализирали 94 155 нощувки, а чуждите – 19 150.

1. Лечебни заведения и леглови фонд

Заведенията за болнична помощ в областта към 31.12.2022 г. са 4 с 447 легла, заведенията за извънболнична помощ са 28 с 5 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 4 със 17 легла (табл. 1).

В област Перник броят на заведенията за болнична помощ и леглата в тях остават без промяна спрямо 2021 година.

Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2022 г. на територията на област Перник функционират 1 многопрофилна болница с 294 легла и 3 специализирани болници със 153 легла. Разпределението на специализираните болници по видове е следното:

• За активно лечение – 2 с 93 легла;
• За продължително лечение и рехабилитация – 1 с 60 легла.

Осигуреността на населението на област Перник с болнични легла в края на 2022 г. е една от най-ниските в страната – 400.0 на 100 000 души от населението, при средно за страната – 848.5.

През април 2023 г. в област София (столица) са функционирали 150 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 8.6 хил., а на леглата – 15.0 хиляди. В сравнение с април 2022 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 2.7%, а броят на леглата в тях – с 9.3%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване в област София (столица), регистрирани през април 2023 г. е 182.1 хил., или с 9.8% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 118.2 хил. нощувки, а българските – 63.9 хиляди.

През април 2023 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 75.1% от общия брой нощувки на чужди граждани и 48.4% – на български. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 18.6% от нощувките на чужди граждани и 32.6% – на български, докато в останалите места за настаняване        (с 1 и 2 звезди) те са съответно 6.3 и 19.0%.

През април 2023 г. в област Кюстендил са функционирали 89 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 1 426 стаи и 3 368 легла в тях. В сравнение с април 2022 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода се увеличава с 56.1%, а на леглата в тях – с 59.3%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през април 2023 г. е 17 783, или с 54.4% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са реализирали 16 395 нощувки, а чуждите – 1 388.

През първото тримесечие на 2023 г. общинските администрации на територията на област Благоевград са издали разрешителни за строеж на 107 жилищни сгради с 324 жилища в тях и
41 290 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 49 други сгради с 14 387 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради  нараства с 18.9%, броят на жилищата в тях – със 114.6%, както и общата им застроена площ – с 67.9%. При издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се запазва техният брой, но  разгънатата им застроена площ намалява с 46.2%.

В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Благоевград се увеличава с 20.2%, броят на жилищата в тях – със 78.0%, а разгънатата им застроена площ – с 27.2%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради бележи увеличение с 36.1%, докато разгънатата им застроена площ намалява – с 8.6%.

През първото тримесечие на 2023 г. в област Благоевград е започнал строежът на 71 жилищни сгради със 187 жилища в тях и с 29 282 кв. м обща застроена площ и на 31 други сгради с 8 792 кв. м РЗП.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Кюстендил през първото тримесечие на 2023 г. е 14, а новопостроени жилища в тях са 15. Спрямо първото тримесечие на 2022 г. сградите са с 1 повече, или 7.7%, а броят на жилищата в тях остава непроменен (фиг. 1).

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в област Кюстендил през първото тримесечие на 2023 г. със стоманенобетонна конструкция са 100%.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) – 228 сгради с 1 430 жилища, Пловдив – 175 сгради с 396 жилища, и Бургас – 141 сгради с 525 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с шест и повече стаи (40.0%).

През първото тримесечие на 2023 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 16 жилищни сгради с 26 жилищa в тях и 3 763 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 18 други сгради с 4 073 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 15.8%, а броят на жилищата в тях и общата им застроена площ съответно с 13.3 и 22.8%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са по-малко с 33.3%, а общата им застроена площ – с 21.9%.

В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради и разгърнатата им застроена площ са по-малко в област Кюстендил съответно с 27.3 и 30.2%, докато жилищата в тях са повече с 18.2%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради и разгънатата им застроена площ намаляват съответно с 25.0 и 69.5%.

Средна продължителност на предстоящия живот^[1] общо за населението на област Перник, изчислена за периода 2020 – 2022 г., е 71.3 години, или с 0.1 години по-малкоспрямо предходния период 2019 – 2021 година. Средната продължителност на живота в областта е с 0.6 години по-ниска от средната за страната – 71.9 години.

[1] Показателят за средната продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност.