Териториални статистически бюра

PDF файл
 

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2015 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област Перник сочат, че средногодишният брой наетите лица по трудово и служебно правоотношение е 27 560, което представлява 1.2% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2014 г. броят на наетите се увеличава с 396 души или с 1.5%. Увеличение се наблюдава в единадесет от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в „Култура, спорт и развлечения“ (11.6%), „Хуманно здравеопазване и социална работа“ (11.0%), „Транспорт, складиране и пощи“ (8.6%) и „Преработваща промишленост“ (8.3%). Намаление на наетите лица е регистрирано в осем икономически дейности – най-значимо в „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ (31.0%) и „Административни и спомагателни дейности“ (13.1%).
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 28.9 и 15.1%.
По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение през 2015 г. областта заема 25 място сред 28-те области в страната. Най-голям е броят на наетите в област София (столица) – 707.3 хил., а най-малък в област Видин – 16.8 хиляди.
В област Перник средната брутна годишна работна заплата за 2015 г. е 7 514 лв. (фиг. 1), при 10 535 лв. средно за страната.

PDF файл
 

През 2015 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Кюстендил са 159.6 млн. лв. и в сравнение с предходната година се увеличават с 14.8%.
Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 89.6 млн. лв., или с 8.7% повече от 2014 година. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) разходите за придобиване на ДМА са 34.9 млн. лв., или с 16.5% повече в сравнение с предходната година. През 2015 г. тези сектори заедно формират 78.1% от общия размер разходи за ДМА в област Кюстендил, а общият им относителен дял намалява спрямо 2014 г. с 2.8 процентни пункта. В сектора държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална дейност инвестициите в ДМА са 12.7 млн. лв., или с 36.0% повече в сравнение с 2014 година.
През 2015 г. е регистрирана промяна и в структурата на извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в областта по видове (фиг.2). Относителният дял на направените инвестиции за сгради, строителни съоръжения и конструкции нараства с 1.4 пункта в сравнение с предходната година и достига 31.3%, а делът на разходите за закупуване на транспортни средства – с 0.8 пункта, и е 14.9%. Спрямо 2014 г. се увеличават разходите за придобиване на земя – с 0.6 пункта и достигат 3.5%. Същевременно намаляват вложените средства за придобиване на машини, производствено оборудване и апаратура с 2.7 пункта, които формират 42.3% от общия обем инвестиции в ДМА.

PDF файл
 

Резултатите от проведеното изследване за използване на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) от домакинствата и лицата през 2016 година показват, че 64.0% от домакинствата в област Благоевград имат достъп до интернет в домовете си при средно 63.5% за страната. За областта се регистрира нарастване от 0.7 процентни пункта спрямо предходната година.
За седемгодишен период използването на информационно-комуникационни технологии в област Благоевград става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил близо три пъти.
През 2016 г. с най-висок относителен дял на домакинствата с достъп до интернет е област Варна (73.8%), а с най-нисък – София-област (47.5%). По този показател област Благоевград заема единадесето място сред 28-те области.
Относителният дял на лицата на възраст между 16 и 74 години в област Благоевград, които регулярно използват интернет (всеки ден или поне веднъж седмично) през 2016 г. е 57.0%, като спрямо предходната година е отбелязан растеж от 1.4 проценти пункта.
В област Благоевград мъжете са по-активни при регулярното използване на интернет като техният относителен дял е 57.1%, докато за жените той е – 56.8%. Както при мъжете, така и при жените този дял е по – нисък от общия за страната по пол, съответно с – 1.4 и 1.0 процентни пункта.
Значителни са различията при редовно използващите интернет в област Благоевград по степени на завършено образование – докато 85.9% от лицата с висше образование използват редовно глобалната мрежа, то едва 32.4% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които тя предоставя. Редовно използващите интернет със средно образование са 58.8%.

PDF файл
 

За Софийска област в Националния статистически институт годишен отчет за дейността си през 2015 г. са представили общо 9 560 нефинансови предприятия, в които е произведена продукция за 8 862 млн. лв., реализирана е добавена стойност по факторни разходи за 1 743 млн. лв. и са заети 55 308 лица.
Предприятията от преработващата промишленост са с най-голям дял от реализираните през 2015 г. в Софийска област приходи от дейността (64.7%), като заетите в тях са 37.0% от заетите в областта.
92.3% от предприятията в Софийска област са микро предприятия с численост на персонала до 9 заети, 6.3% са малки предприятия с персонал от 10 до 49 заети, 1.2% са средни предприятия с персонал от 50 до 249 заети и само 0.2% от предприятията са големи с персонал над 250 заети. Въпреки че са най-малко като дял, големите предприятия реализират 70.9% от приходите от дейсността и в тях са заети 29.2% от заетите лица в областта.
За Софийска област в Националния статистически институт годишен отчет за дейността си през 2015 г. са представили общо 9 560 нефинансови предприятия, в които е произведена продукция за 8 862 млн. лв., реализирана е добавена стойност по факторни разходи за 1 743 млн. лв. и са заети 55 308 лица.
Предприятията от преработващата промишленост са с най-голям дял от реализираните през 2015 г. в Софийска област приходи от дейността (64.7%), като заетите в тях са 37.0% от заетите в областта.
92.3% от предприятията в Софийска област са микро предприятия с численост на персонала до 9 заети, 6.3% са малки предприятия с персонал от 10 до 49 заети, 1.2% са средни предприятия с персонал от 50 до 249 заети и само 0.2% от предприятията са големи с персонал над 250 заети. Въпреки че са най-малко като дял, големите предприятия реализират 70.9% от приходите от дейсността и в тях са заети 29.2% от заетите лица в областта.

PDF файл
 

За област Кюстендил в Националния статистически институт годишен отчет за дейността през 2015 г. са представили общо 5 501 нефинансови предприятия, или с 2.7% по-малко в сравнение с 2014 година. Най-голяма е групата на микро предприятията, с персонал до 9 заети – 5 146 предприятия. Броят на малките предприятия (10 – 49 заети) е 286, а на средните (50 – 249 заети) е 59. Големите предприятия с над 250 заети са 10.
Произведената продукция в област Кюстендил през 2015 г. възлиза на 1 444 млн. лв., като е отчетен ръст от 14.2% спрямо 2014 година. Водещ в икономиката на областта е сектор „Преработваща промишленост“, където са създадени 41.0% от произведената продукция.
През 2015 година активните предприятия в област Кюстендил са реализирали приходи от дейността в размер на 1 902 млн. лева. Отчетен е ръст от 5.4% на годишна база. Разходите за дейността възлизат на 1 809 млн. лв., което е с 3.1% повече в сравнение с 2014 година.
Нетните приходи от продажби в област Кюстендил достигат 1 775 млн. лв., като е отчетено увеличение с 6.3% в сравнение с предходната година. Промишлените предприятия са реализирали най-голям дял от нетните приходи – 43.8%, а предприятията от сектори „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Строителство“ съответно 25.3 и 16.5%.

PDF файл
 

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Благоевград към 31.12.2015 г. възлизат на 446.4 млн. евро, което е със 16.0% повече в сравнение с 2014 година(Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 1.9%. По размер на чуждестранните инвестиции област Благоевград заема осмо място в страната.
Най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 199.9 млн. евро, с 24.2% повече в сравнение с 2014 година. В предприятията от сектор Индустрия (с изключение на строителството) в областта са инвестирани – 145.5 млн. евро или с 0.5% повече от 2014 година. През 2015 г. тези две дейности заедно формират 77.4% от общия обем на ПЧИ, а общият им относителен дял намалява спрямо 2014 г. с 2.1 процентни пункта.
И през 2015 г. най-много преки чуждестранни инвестиции са направени в нефинансовите предприятия на територията на община Петрич, като в сравнение с предходната година те са с 22.0% повече. Oтносителният дял на инвестициите спрямо общия размер за областта се увеличава с 1.9 процентни пункта спрямо 2014 година.

PDF файл
 

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в Софийска област към 31.12.2015 г. възлизат на 1 274.1 млн. евро, което е със 2.8% повече в сравнение с 2014 година. През 2015 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 990.2 млн. евро, и в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) – 198.5 млн. евро.
Тези две дейности заедно формират 93.3% от общия обем на ПЧИ, а относителният им дял намалява общо с 2.6 пункта спрямо предходната година.
През 2015 г. 5.5% от чуждестранните инвестиции в страната са в Софийска област, което я нарежда на пето място след областите София (столица), Варна, Бургас и Пловдив. В сравнение с 2014 г. делът на чуждестранните преки инвестиции в предприятията в Софийска област от тези за страната намалява с 0.2 процентни пункта.

PDF файл
 

За област София (столица) в Националния статистически институт годишен отчет за дейността през 2015 г. са представили общо 112 335 нефинансови предприятия, в които са заети 675 652 лица, или с 1.7% повече от 2014 година. Нетните приходи от продажби са 111 421 млн. лв., или с 9.1% повече от предходната година. Произведената продукция е в размер на 57 014 млн. лв., или с 13.6% повече от 2014 година.
В област София (столица) преобладават микро предприятията (до 9 заети) – 92.4% от общия брой, в които е произведена продукция за 14 032 млн. лв. по текущи цени или 24.6% от общата. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 6.2% и произведената в тях продукция е в размер на 12 118 млн. лева. Средните предприятия (от 50 до 249 заети) са 1.2%, с произведена продукция в размер на 13 034 млн. лева. Големите предприятия (над 250 заети) формират само – 0.2% от броя на предприятията, но произвеждат 31.1% от продукцията за областта.
Нефинансовите предприятия в област София (столица) приключват 2015 г. с краен финансов резултат печалба от 3 815 млн. лева. Предприятията с печалба са 66 758, или 59.5% от общия брой. Тези със загуба са 30 485, или 27.1%, а предприятията с нулев финансов резултат са 15 092, или 13.4% от общия брой. Най-голяма е загубата в микро предприятията – 61.0% от общия размер.

PDF файл
 

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Перник към 31.12.2015 г. възлизат на 178.9 млн. евро, което е с 18.3% по-малко в сравнение с 2014 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.8% и съответно 1.3% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на чуждестранните инвестиции област Перник заема четиринадесето място в страната.
Най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в промишлеността – 112.3 млн. евро, с 22.6% по-малко в сравнение с 2014 година. В предприятията от сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) са инвестирани – 62.2 млн. евро или с 4.5% повече от 2014 година. През 2015 г. тези две дейности заедно формират 97.5% от общия обем на ПЧИ, а общият им относителен дял намалява спрямо 2014 година с 4.1 процентни пункта.
И през 2015 г. най-много преки чуждестранни инвестиции са направени в нефинансовите предприятия на територията на община Перник, като в сравнение с предходната година те са с 22.8% по-малко. Относителният дял на инвестициите в община Перник спрямо общия размер за областта намалява с 4.7 процентни пункта спрямо 2014 година.

PDF файл
 

През 2015 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Перник са 166.1 млн. лв. и в сравнение с предходната година се увеличават с 31.0%.
Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 55.3 млн. лв., или с 6.2% по-малко от 2014 година. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) разходите за придобиване на ДМА са 30.4 млн. лв., или със 17.7% повече в сравнение с предходната година. През 2015 г. тези сектори заедно формират 51.6% от общия размер разходи за ДМА в област Перник, а общият им относителен дял намалява спрямо 2014 г. с 15.3 процентни пнкта. В сектора държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална дейност инвестициите в ДМА са 29.7 млн. лева, или с над три пъти повече в сравнение с 2014 година.
През 2015 г. е регистрирана промяна и в структурата на извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в областта по видове (фиг.2). Относителният дял на направените други разходи нараства с 8.3 пункта в сравнение с предходната година и достига 14.5%, а делът на разходите за сгради, строителни съоръжения и конструкции – с 1.2 пункта, и е 24.5%. Същевременно намаляват вложените средства за придобиване на машини, производствено оборудване и апаратура с 5.2 пункта и за закупуване на земя – с 3.9 пункта, които формират съответно 39.4 и 11.2% от общия обем инвестиции в ДМА.