Териториални статистически бюра

PDF файл
 

Коефициентът на заетост за населението на 15 и повече навършени години в Софийска област през четвърто тримесечие на 2016 г. е 41.8%, като в сравнение със същото тримесечие на 2015 г. намалява с 6.2 процентни пункта. През четвъртото тримесечие на 2016 г. общият брой на заетите лица в Софийска област е 85.1 хил., от които 49.4 хил. са мъже и 35.7 хил. са жени. В сравнение със същия период на предходната година броят на заетите намалява с 14.1%, като със 8.3% намалява броят на мъжете и с 21.0% – този на жените.
Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 навършени години през четвърто тримесечие на 2016 г. е 56.1%, като в сравнение със същото тримесечие на 2015 г. намалява с 7.9 процентни пункта. Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години през четвърто тримесечие на 2016 г. в Софийска област са 84.3 хил., като 49.0 хил. от тях са мъже и 35.3 хил. – жени. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2015 г. броят на заетите в Софийска област в тази възрастова група намалява с 14.1%, като броят на заетите мъже намалява с 8.2%, а този на жените – с 20.9%.

PDF файл

През четвъртото тримесечие на 2016 г. местните администрации на територията на област Благоевград са издали разрешителни за строеж на 54 жилищни сгради с 67 жилища в тях и 13 643 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 113 други сгради с 34 415 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 1.8%, на жилищата в тях – с 23.0% и съответната им РЗП е по- малко с 11.8%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради бележат увеличение с 36.1%, а разгънатата им застроена площ – с 36.5%.
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2015 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са повече с 1.9%, докато жилищата в тях намаляват с 69.3%, а тяхната РЗП – с 56.8%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се увеличава със 113.2%, а разгънатата им застроена площ – с 11.9% .
През четвъртото тримесечие на 2016 г. в областта е започнал строежът на 26 жилищни сгради с 44 жилища в тях и със 7 030 кв. м обща застроена площ, на 31 други сгради с 12 159 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие броят на започнатите жилищни сгради намалява с 44.7%, като жилищата в тях и общата им застроена площ намаляват съответно – със 72.8% и 68.6%. Започнатото строителство на други сгради по-малко с 22.5%, а общата им застроена площ – с 34.9%.

PDF файл
 

През 2015 г. 98.5% от населението на област Перник е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта се увеличава от 102 л/ден през 2014 г. на 107 л/ден през 2015 година (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (127 л/ден/чов.) и Бургас (111 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (67 л/ден/чов.).
През 2015 г. в област Перник, както и в още 13 области водоснабдяването не е ограничавано. Най-засегнати от режим на водоподаване са областите Габрово (26.1%), София област (15.5%), Ловеч (11.4%) и Търговище (8.9%).
В областта 78.9% от населението е свързано с обществената канализация. С обществената канализационна мрежа, но без наличие на пречистване е свързано 5.0% от населението (13.2% за страната).
Опазването на околната среда включва всички дейности, които са пряко ориентирани към предотвратяване, намаляване и премахване на замърсяването, което е резултат от производствени или други процеси.
Разходите за околната среда включват два компонента: разходи за поддържане и разходи за придобиване на дълготрайни материални активи. През 2015 г. за опазване и възстановяване на околната среда в страната са изразходвани 3 102.3 млн. лева.
В края на 2015 г. наличността на дълготрайните материални активи с екологично предназначение в област Перник е 112.8 млн. лв., или с 17.4% повече в сравнение с 2014 година.

PDF файл
 

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на декември 2016 г. намаляват с 2.4% спрямо края на септември 2016 г., като достигат 29.3 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 31.8 и 14.6%.
Спрямо края на третото тримесечие на 2016 г. наетите лица в обществения сектор нарастват с 1.2% (до 7.4 хил.), а в частния сектор намаляват с 3.5% (до 22.0 хиляди).
В края на декември 2016 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 620, или с 2.1% по-малко в сравнение с края на декември 2015 година. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Операции с недвижими имоти”, „Добивна промишленост” и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване”. Най-голямо процентно увеличение на наетите лица в края на декември 2016 г. спрямо същия период на предходната година има в дейностите „Професионални дейности и научни изследвания” и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”.
През четвъртото тримесечие на 2016 г. средната брутна месечна работна заплата за областта нараства спрямо третото тримесечие на 2016 г. с 2.1%, като достига 681 лева. Най-голямо увеличение има в „Култура, спорт и развлечения“ – с 22.4% и „Образование“ – с 9.0%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата са „Хотелиерство и ресторантьорство” – с 8.0% и „Строителство”- с 3.3%.
Средната брутна месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2016 г. за обществения сектор е 817 лв., а за частния – 636 лева.
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2015 г. средната месечна работна заплата за Кюстендилска област нараства с 5.6%, като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Финансови и застрахователни дейности” и „Хотелиерство и ресторантьорство”.
Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства с 8.4%, а в частния сектор – с 4.6%.

PDF файл
 

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград към края на декември 2016 г. се увеличават с 1.2% спрямо края на септември 2016 г., като достигат до 87.6 хиляди. Спрямо края на третото тримесечие на 2016 г. наетите лица в частния сектор нараства с 1.9% (до 68.5 хиляди), докато в обществения сектор броят им намалява с 1.0% до – 19.1 хиляди.
В края на декември 2016 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение нараства с 0.2%. По сектори в сравнение с края на септември 2015 г. наетите в частния сектор намаляват с 0.6% (или с 0.4 хил.), а в обществения сектор се увеличават е с 2.9% (или с 0.5хил.).
През четвъртото тримесечие на 2016 г. средната месечна заплата за областта се увеличава спрямо третото тримесечие на 2016 г.с 4.2% до – 699 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 898 лв., а за частния – 639 лева.
През четвъртото тримесечие на 2016 г. средната брутна месечна работна заплата за Благоевградска област се увеличава с 9.7% в сравнение със съответния период на предходната година.
В сравнение с останалите области на страната през четвъртото тримесечие на 2016 г. област Благоевград е на 26-то място по показател средна брутна работна заплата, като само в област Видин получават по-ниско заплащане – 679 лева и област Кюстендил – 681 лева.
Най-висока средна месечна работна заплата получават наетите в областите София (столица) – 1 336 лв., Враца – 967 лв. и Стара Загора – 964 лева.

PDF файл
 

Произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) за област Перник през 2015 година е 760 млн. лв. Това нарежда областта на 26 място в страната. В сравнение с 2014 г. обемът му в номинално изражение е нараснал с 0.1%. Произведеният в областта БВП е 0.9% от общия за страната. На човек от населението се падат 6 021 лв. от стойностния обем на показателя.
Създадената през 2015 г. брутна добавена стойност (БДС) в област Перник е намаляла в сравнение с 2014 г. с 0.3% и възлиза на 657 млн.лв.
Добавената стойност реализирана от дейностите в сектора на услугите е 427 млн. лв. и представлява 65.0% от общата БДС за областта. В сравнение с 2014 г. относителният и дял се увеличава с 2.4 процентни пункта.
През 2015 г. добавената стойност реализирана от дейностите в индустриалния сектор е в размер на 183 млн. лв. и представлява 27.9% от общата БДС за областта. Спрямо 2014 година нейният относителен дял намалява с 2.4%.
Относителният дял на аграрния сектор представлява 7.1% от добавената стойност на областта и е в размер на 47 млн. лева. Спрямо 2014 г. остава без промяна.

PDF файл
 

През 2015 г. в област София (столица) потреблението на вода в домакинствата, свързани с общественото водоснабдяване остава относително устойчиво. Използваната питейна вода средно на човек от населението намалява от 128 л/ден/човек през 2014 г. на 127 л/ден/човек през 2015 година (фиг.1). Въпреки икономията домакинствата в област София (столица) са с най-голямо потребление, следвани от домакинствата в област Бургас (111 л/ден/човек). Най-ниска е консумацията на вода в област Търговище (67 л/ден/човек).
През 2015 г. в област София (столица), на режим на водоподаване е 0.0% от населението (0.0% през 2014г.), при 1.7% за страната. В 14 области водоснабдяването не е ограничавано. Най-засегнати от режим на водоподаване са областите Габрово (26.1%), София област (15.5%) и Ловеч (11.4%).
В областта 96.1% от населението е свързано с обществена канализация. С обществена канализационна мрежа, но без наличие на пречистване е свързано 0.1% от населението (13.2% за страната).
Опазването на околната среда включва всички дейности, които са пряко ориентирани към предотвратяване, намаляване и премахване на замърсяването, което е резултат от производствени или други процеси.
Отстраняването на уврежданията на околната среда изисква допълнителни средства. Размерът на средствата е основен показател за мерките, които обществото и държавата предприемат, за да се намали отрицателното въздействие на социално-икономическите процеси в околната среда.
Разходите за околната среда включват два компонента: разходи за поддържане и разходи за придобиване на дълготрайни материални активи. В края на 2015 г. наличността на дълготрайните материални активи с екологично предназначение в област София (столица) е 809.8 млн. лв. (671.7 млн.лв. през 2014 година).

PDF файл
 

През 2015 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област София (столица) са 7 999.5 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 2.3%.
Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектор търговия – 2 419.7 млн. лв., което е с 9.9% по-малко в сравнение с 2014 година. В промишления сектор са направени разходи за придобиване на дълготрайни материални активи за 995.8 млн. лв., което е с 12.4% по-малко в сравнение с предходната година. През 2015 г. тези два сектора формират 42.7% от общия размер разходи за ДМА в област София (столица), а общият им относителен дял намалява спрямо 2014 г. с 4.0 процентни пункта. В сектора държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална дейност инвестициите в ДМА са 1 403.1 млн. лв., което е 1.8 пъти повече в сравнение с 2014 година.
През 2015 г. е регистрирана промяна в структурата на извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в областта по видове. Относителният дял на направените инвестиции за машини, производствено оборудване и апаратура нараства с 1.0 пункт в сравнение с предходната година и достига 22.2%. Спрямо 2014 г. се увеличават разходите за закупуване на земя с 0.8 пункта и достига 7.1%. Същевременно намаляват вложените средства за придобиване на сгради, строителни съоръжения и конструкции с 4.6 пункта, които формират 45.9% от общия обем инвестиции в ДМА.

PDF файл
 

По данни на Националния статистически институт през 2015 г. годишен отчет за дейността в област Благоевград са представили общо 19 383 нефинансови предприятия , или с 4.8% повече в сравнение с 2014 година. Най-голяма е групата на микро-предприятията, с персонал до 9 заети – 18 081 предприятия. Броят на малките предприятия (10 – 49 заети) е 1 090, а на средните (50 – 249 заети) е 190. Големите предприятия с над 250 заети са 22.
Произведената продукция в област Благоевград през 2015 г. възлиза на 4 806 млн. лв., като е отчетен ръст от 14.2% спрямо 2014 година. Водещ в икономиката на областта е сектор „Преработваща промишленост“, където са създадени 40.7% от произведената продукция.
През 2015 година активните предприятия в област Благоевград са реализирали приходи от дейността в размер на 6 393 млн. лева. Отчетен е ръст от 11.0% на годишна база. Разходите за дейността възлизат на 5 918 млн. лв., което е с 9.4% повече в сравнение с 2014 година.
Нетните приходи от продажби в област Благоевград достигат 5 956 млн. лв., като е отчетено увеличение с 12.6% в сравнение с предходната година. Предприятията от сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ са реализирали най-голям дял от нетните приходи от продажби – 31.5%, следвани от сектор „Промишленост“ и „Други услуги“ съответно 28.0 и 27.8%.
През 2015 година 66.8% от предприятията са приключили финансовата година с печалба, 19.3% със загуба и 13.9% с нулев финансов резултат.
Броят на заетите лица в нефинасовите предприятия в областта през 2015 г. е 85 715, или с 1.9% повече в сравнение с предходната година.

PDF файл
 

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на декември 2016 г. се увеличават спрямо края на септември 2016 г. с 0.8% и достигат 28.0 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 26.3 и 18.9%.
Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2016 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 2.2% (до 6.2 хил.), а в частния сектор – с 0.4% (до 21.8 хиляди).
В края на декември 2016 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са с 0.4 хил., или с 1.6% повече в сравнение с края на декември 2015 година.
През четвъртото тримесечие на 2016 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо третото тримесечие на 2016 г. с 5.8%, като достига 740 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 875 лв., а за частния – 701 лева.
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2015 г. средната месечна работна заплата за Пернишка област нараства със 7.6%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 9.0%, а в частния сектор – със 7.1%.