Териториални статистически бюра

PDF файл
 

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Кюстендил към 31.12.2016 г. възлизат на 43.7 млн. евро, което е с 4.0% повече в сравнение с 2015 година. Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.2% и съответно 0.3% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на чуждестранните инвестиции област Кюстендил заема двадесет и шесто място в страната, следвана от областите Монтана и Силистра.
Най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в промишлените предприятия в областта – 26.3 млн. евро или с 9.9% повече от 2015 година, като 56.9% от тях са в раздел „Производство на текстил и облекло; обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм“. В сектор „Операции с недвижими имоти“ са инвестирани 12.3 млн. евро или с 4.6% над нивото на предходната година. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) са инвестирани 4.9 млн. евро или с 1.9% по-малко спрямо предходната година. През 2016 г. тези три дейности заедно формират 99.4% от общия обем на ПЧИ в област Кюстендил, а общият им размер нараства с 6.9% спрямо 2015 година.
И през 2016 г. най-много преки чуждестранни инвестиции са направени в предприятията на територията на община Кюстендил, като в сравнение с предходната година се увеличават със 7.8%, а относителният им дял в общия размер на ПЧИ за областта нараства с 2.5 процентни пункта. През 2016 г. се регистрира намаление на направените чуждестранни инвестиции в общините Дупница и Сапарева баня съответно с 1.9 и 1.4% спрямо предходната година.

PDF файл
 

По данни на Националния статистически институт, годишен отчет за дейността си през 2016 г. са представили общо 5 311 нефинансови предприятия от област Перник, или с 3.0% повече в сравнение с 2015 година. Най-голяма е групата на микропредприятията (до 9 заети) – 4 958 предприятия. Броят на малките предприятия (от 10 до 49 заети) е 289, а на средните (от 50 до 249 заети) е 55. Големите предприятия (с 250 и повече заети) са 9. роизведената продукция в област Перник през 2016 г. възлиза на 1 469 млн. лв., като е отчетен ръст от 1.4% спрямо 2015 година. Водещ в икономиката на областта е сектор „Преработваща промишленост“, където са създадени 60.6% от произведената продукция.
През 2016 година активните предприятия в област Перник са реализирали приходи от дейността в размер на 2 155 млн. лева. Отчетено е намаление от 5.7% спрямо предходната година. Разходите за дейността възлизат на 2 101 млн. лв., което е със 7.3% по-малко в сравнение с 2015 година.
Нетните приходи от продажби в област Перник достигат 1 975 млн. лв., като е отчетено намаление с 1.3% в сравнение с предходната година. Промишлените предприятия са реализирали най-голям дял от нетните приходи – 53.3%, а предприятията от сектори „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Строителство“ съответно 28.8 и 4.2%.

PDF файл
 

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Благоевград към 31.12.2016 г. възлизат на 483.0 млн. евро, което е с 8.2% повече в сравнение с 2015 година(Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 2.1%. По размер на чуждестранните инвестиции област Благоевград заема седмо място в страната.
Най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 230.6 млн. евро, с 15.3% повече в сравнение с 2015 година. В предприятията от сектор Индустрия (с изключение на строителството) в областта са инвестирани – 148.7 млн. евро или с 2.2% повече от 2015 година. През 2016 г. тези две дейности заедно формират 78.5% от общия обем на ПЧИ, а общият им относителен дял нараства спрямо 2015 г. с 1.1 процентни пункта.
И през 2016 г. най-много преки чуждестранни инвестиции са направени в нефинансовите предприятия на територията на община Петрич, като в сравнение с предходната година те са с 24.9% повече. Oтносителният дял на инвестициите спрямо общия размер за областта се увеличава с 6.0 процентни пункта спрямо 2015 година.

PDF файл
 

През 2016 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Перник са 162.1 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 2.4%.
Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 83.3 млн. лв., или с 50.5% повече от 2015 година. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) разходите за придобиване на ДМА са 20.4 млн. лв., или с 32.9% по-малко в сравнение с предходната година. През 2016 г. тези сектори заедно формират 64.0% от общия размер разходи за ДМА в област Перник, а общият им относителен дял се увеличава спрямо 2015 г. с 12.4 процентни пункта. В сектора Операции с недвижими имоти инвестициите в ДМА са 27.4 млн. лева, или с 34.9% повече в сравнение с 2015 година.
През 2016 г. е регистрирана промяна и в структурата на извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в областта по видове (фиг.2). Относителният дял на направените инвестиции за земя нараства с 5.7 пункта в сравнение с предходната година и достига 16.9%, а делът на разходите за придобиване на машини, производствено оборудване и апаратура – с 4.6 пункта, и е 44.0%. Същевременно намаляват направените други разходи с 6.0 пункта и за сгради, строителни съоръжения и конструкции – с 4.0 пункта, които формират съответно 8.5 и 20.5% от общия обем инвестиции в ДМА.

PDF файл
 

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Перник към 31.12.2016 г. възлизат на 186.6 млн. евро, което е с 4.3% повече в сравнение с 2015 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.8% и съответно 1.3% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на чуждестранните инвестиции област Перник заема четиринадесето място в страната.
Най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в промишлеността – 110.1 млн. евро, с 2.0% по-малко в сравнение с 2015 година. В предприятията от сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) са инвестирани – 72.1 млн. евро или с 16.0% повече от 2015 година. През 2016 г. тези две дейности заедно формират 97.6% от общия обем на ПЧИ, а общият им относителен дял се увеличава спрямо 2015 година с 0.1 процентни пункта.
И през 2016 г. най-много преки чуждестранни инвестиции са направени в нефинансовите предприятия на територията на община Перник, като в сравнение с предходната година те са с 3.8% повече. Относителният дял на инвестициите в община Перник спрямо общия размер за областта намалява с 0.4 процентни пункта спрямо 2015 година.

PDF файл

По данни на Националния статистически институт годишен отчет за дейността си през 2016 г. са представили общо 5 652 нефинансови предприятия от област Кюстендил, или с 2.7% повече в сравнение с 2015 година. Най-голяма е групата на микропредприятията (до 9 заети) – 5 287 предприятия. Броят на малките предприятия (от 10 до 49 заети) е 297, а на средните (от 50 до 249 заети) е 60. Големите предприятия (с 250 и повече заети) са 8.
Произведената продукция в област Кюстендил през 2016 г. възлиза на 1 209 млн. лв., като е отчетен спад от 16.3% спрямо 2015 година. Добавената стойност по факторни разходи възлиза на 398 млн. лв. по текущи цени. Водещ в икономиката на област Кюстендил е сектор „Преработваща промишленост“, където са създадени 47.9% от произведената продукция и 46.1% от добавената стойност по факторни разходи за областта.
През 2016 г. нефинансовите предприятия са реализирали приходи от дейността в размер на 1 704 млн. лв. или с 10.4% по-малко в сравнение с предходната година. Разходите за дейността възлизат на 1 633 млн. лв., което е с 9.7% по-малко спрямо 2015 година.

PDF файл
 

През третото тримесечие на 2017 г. общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години в област София (столица) е 701.7 хил., от които 353.9 хил. са мъже, а 347.8 хил. са жени.
Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 62.0%, като в сравнение със същото тримесечие на 2016. се увеличава с 2.4 процентни пункта. При мъжете този дял е 66.2%, а при жените-58.2%.
През третото тримесечие на 2017 г. общият брой на заетите лица на 15-64 навършени години в област София(столица) е 681.1 хил., от които 344.0 хил. са мъже и 337.2 хил. са жени.
Коефициентът на заетост на населението в същата възрастова група (15-64) е 75.2% (76.9% за мъжете и 73.5% за жените). В сравнение със същото тримесечие на 2016 г. се увеличава с 3.0 процентни пункта.
Наблюдението на работната сила е извадково и се провежда непрекъснато, като осигурява тримесечни и годишни данни за икономическата активност на населението на 15 и повече навършени години. То обхваща обикновените домакинства в страната.

PDF файл
 

Доходи на домакинствата

През 2016 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство в област София (столица) е 7 349 лв. и нараства с 4.1% спрямо 2015 година. За периода 2010-2016 г. общият доход средно на лице от домакинство нараства с близо 1.5 пъти.
През периода 2010 – 2016 г. са регистрирани следните по-важни изменения по отношение на източниците на общия доход средно на лице от домакинството:
. Доходът от работна заплата се увеличава с 6.9% спрямо 2015 г. и нараства 1.6 пъти в сравнение с 2010 година;
. Доходите от пенсии нарастват с 15.6% спрямо 2016 г., или с 1.1% в сравнение с 2010 година;
. Доходът от трудова дейност извън работна заплата намалява спрямо 2016 г. с 13.9%, но нараства с 2.3 пъти – в сравнение с 2010 година.
. Доходите от самостоятелна заетост намаляват с 25.6% спрямо 2016 г., но същевременно нарастват с 2.9 пъти спрямо 2010 година.
. Доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) се увеличават с 24.9% спрямо 2015 г. и нарастват 2.7 пъти спрямо 2010 година.

PDF файл
 

Резултатите от проведеното през 2017 г. изследване за използване на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 65.6% от домакинствата в област Кюстендил имат достъп до интернет в домовете си, при средно 67.3% за страната. Спрямо предходната година в областта се регистрира ръст от 10.2 процентни пункта на домакинствата с достъп до интернет.
За периода 2007-2017 г. използването на информационно-комуникационни технологии става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил повече от шест пъти .
През 2017 г. с най-нисък относителен дял на домакинствата с достъп до интернет са областите Ловеч, Търговище, София и Монтана, а с най-висок – Шумен, Пловдив, София (столица) и Русе (фиг. 2). По относителен дял на тези домакинства област Кюстендил се нарежда на 14-то място в страната.
През текущата година в област Кюстендил 51.8% от населението на възраст между 16 и 74 навършени години използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично. В регулярното използване на интернет от лицата е отбелязано увеличение от 8.3 процентни пункта спрямо предходната година. Жените са по-активни при редовното използване на интернет в сравнение с мъжете – съответно 54.9 и 48.8%.

PDF файл
 

Резултатите от проведеното изследване за използване на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) от домакинствата и лицата през 2017 г. показват, че 67.9% от домакинствата в област Перник имат достъп до интернет в домовете си, при средно страната 67.3%, като е отбелязан ръст от 10.7 процентни пункта спрямо предходната година.
За осемгодишен период използването на ИКТ в област Перник става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил над четири пъти.
По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2017 г. област Перник се нарежда на 7-мо място в страната. Най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област Шумен – 77.9%, Пловдив – 76.2%, София-столица – 75.6%, а най-малък в област Монтана – 51.5%.
През текущата година 57.7% от населението в област Перник на възраст между 16 и 74 навършени години използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Запазва се тенденцията на растеж в регулярното използване на интернет от лицата, като в сравнение с предходната година е отбелязан ръст от 3.2 процентни пункта.
През 2017 г. 60.9% от мъжете и 54.5% от жените в област Перник използват интернет ежедневно или поне веднъж седмично. Както при мъжете, така и при жените този дял е по-нисък от средния за страната по пол, съответно с – 2.1 и 6.3 процентни пункта.
Значителни са различията при редовно използващите интернет в област Перник по степени на завършено образование – докато 83.0% от лицата с висше образование използват редовно глобалната мрежа, то едва 14.2% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които тя предоставя. Редовно използващите интернет със средно образование са 58.3%.