Териториални статистически бюра

През януари 2023 г. в област Перник са функционирали 11 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 242 стаи и 477 легла в тях. В сравнение с януари 2022 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода се увеличава с 83.3%, а на леглата в тях – със 74.1%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през януари 2023 г. е 3 360. Чуждите граждани са реализирали 904 нощувки, а българските – 2 456.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през януари 2023 г. 1 567. Българските граждани, нощували в местата за настаняване в област Перник през януари 2023 г., са 1 235 и са реализирали средно по 2.0 нощувки. Чуждите граждани са 332 и са реализирали средно по 2.7 нощувки.

Общата заетост на леглата в местата за настаняване в област Перник през януари 2023 г. е 22.7%, като спрямо януари 2022 г. нараства с 9.6 процентни пункта.

Приходите от нощувки през януари 2023 г. достигат 166.2 хил. лв., като от български граждани те са 115.5 хил. лв., а от чужди – 50.7 хил. лева.

Раждаемостта е един от основните фактори, оказващи влияние върху броя и структурите на населението. От началото на 50-те години на миналия век се наблюдава трайна тенденция на намаляване на раждаемостта в страната. Причините за това са много и различни през различните периоди от демографското развитие на България. Промяната в семейния модел, променящата се социално-икономическа среда, общото намаление на населението, в частност на фертилните контингенти, отлагането във времето на сключването на брак и раждането на първо дете и не на последно място – емиграцията от страната предимно на население в активна възраст.

Основни фактори, които определят равнището на раждаемостта и възпроизводството на населението, са размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост. И докато в началото на миналия век равнището на раждаемостта се е влияело основно от размера на фертилните контингенти, тъй като плодовитостта е била висока, то с настъпилите изменения в семейния модел и ролята на жената в обществото през последните десетилетия все по-голямо значение придобива плодовитостта.

В област Перник броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години) към 7 септември 2021 г. е 21 444. През последния десетгодишен период (2011 – 2021) – жените намаляват с 6 147, или 22.3%.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. общинските администрации на територията на област Перник са издали разрешителни за строеж на 76 жилищни сгради със 169 жилища в тях и 26 798 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), и на 49 други сгради с 3 251 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са по-малко с 21.6%, но броят на жилищата в тях се увеличава – с 23.4%, а общата им застроена площ – с 29.4%. При издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се наблюдава намаление както на броя им – с 16.9%, така и на разгънатата им застроена площ – с 68.9%.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Перник са повече с 33.3%, а жилищата в тях и разгънатата им застроена площ съответно – с 47.0 и 63.6%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са нараства с 69.0%, докато разгънатата им застроена площ намалява с 86.7%.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. в област Перник е започнал строежът на 35 жилищни сгради с 97 жилища в тях и с 11 856 кв. м обща застроена площ, и на 4 други сгради с 1 274 кв. м РЗП.

През 2021 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Перник са 195.6 млн. лв. по текущи цени, което е с 13.4% повече в сравнение с предходната година.

Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектора на индустрията – 63.3 млн. лв., следван от услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 46.6 млн. лева.

В структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по икономически дейности през 2021 г. се наблюдава нарастване на направените инвестиции в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство), като относителният им дял се увеличава с 10.1 процентни пункта в сравнение с 2020 г., и спад в сектора на индустрията със 7.3 процентни пункта.

Продажби на едро и дребно по групи стоки

По окончателни данни на Националния статистически институт за 2021 г. нефинансовите предприятия в област Перник са реализирали продажби на едро (вкл. ДДС и акцизи) на стойност 851 млн. лв., от които 73.2% са от нехранителни стоки и 26.8% – от храни, напитки и тютюневи изделия. В сравнение с предходната година обемът на продажбите на едро в номинално изражение нараства с 28.4%, като е отчетен ръст както на продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия, така и на  продажбите на едро на нехранителни стоки съответно с 7.8% и 38.0%.

Продажбите на дребно (вкл. ДДС и акцизи) за 2021 г. са на стойност 441 млн. лв., като преобладават нехранителните стоки с дял от 57.0%. В сравнение с 2020 г. обемът на продажбите на дребно в номинално изражение нараства с 11.7%, като е отчетен ръст както на продажбите на дребно на нехранителни стоки, така и на продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия съответно с 8.3% и 16.6%.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на декември 2022 г. се увеличават спрямо края на септември2022 г. с 1.0% и достигат 28.6 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 24.1 и 14.4%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2021 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 5.6% (до 7.4 хил.), а в частния сектор – с 1.4% (до 21.3 хиляди).

В края на декември 2022 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са повече с 2.4% в сравнение с края на декември 2021 година.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо третото тримесечие на 2022 г. с 10.5%, като достига 1 483 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 707 лв., а за частния – 1 405 лева.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. средната месечна работна заплата за Пернишка област нараства с 18.4%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 11.9%, а в частния сектор – с 21.0%.

Явлението всекидневна трудова миграция е тясно свързано с икономическото състояние на населените места, тяхното местонамиране и инфраструктура, както и с наличието и характеристиките на работната сила в тях. Значението на този процес за обществото е голямо, тъй като участието във всекидневните пътувания, за разлика от постоянното преселване, не води до обезлюдяване на населени места или до нарушаване на възрастовата структура на населението. Всекидневната миграция е наблюдавана изчерпателно за първи път при преброяването през 1975 година. При преброяването през 2021 г. се наблюдава не само ежедневната трудова миграция, а като цяло местонамирането на работното място, вкл. за лицата, които работят предимно от вкъщи, както и за тези без фиксирано работно място.

Местонамиране на работното място на заетите на възраст 15 и повече навършени години

В област Перник към 7 септември 2021 г. 1 547 лица, или 3.3% от отговорилите на въпроса са посочили, че работят предимно от вкъщи. Без фиксирано работно място са 1 527 лица, или 3.2%. Абсолютният брой и относителният дял на лицата, които работят в същото населено място, в което живеят – 22 723 (48.3%) са близки по стойности с тези на лицата, които пътуват до населеното място, в което работят – 21 129 (44.9%). Заетите, които пътуват извън страната, са 129, или 0.3%.

По време на Преброяване 2021 е получена информация за три основни характеристики на здравния статус на населението: самооценка на здравето, наличие на ограничения в ежедневните дейности поради здравословен проблем (лица с ограничение) и хора с увреждания.

Съгласно националното законодателство и методологията на преброяването въпросите по темата за здравния статус са доброволни. Тъй като част от населението на страната не беше обхванато по време на преброяването, и за нея бяха добавени данни от административни източници, структурите и съответните коефициенти, характеризиращи здравния статус на населението са изчислени към общия брой на отговорилите лица, а не към цялото население.

Самооценка на здравето

Изследователите приемат, че хората оценяват комплексно наличието или отсъствието на заболявания, функционалните ограничения и ограничаването на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на причини, свързани със здравето. Зададеният въпрос „Как най-общо оценявате Вашето здраве?“ е субективна оценка на лицата с петстепенна скала за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно състояние.

Към 7 септември 2021 г. най-големи са броят и относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като добро – 51 342 (45.8%), следвани от много добро – 26 731 (23.8%), и задоволително – 22 154 (19.8%). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 5 360 и 1 061 души, или 4.8 и 0.9%     (фиг. 1). Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 1 466 (1.3%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 4 048, или 3.6% от отговорилите лица.

Произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) в област Перник през 2021 г. е 1 321 милиона лева. В сравнение с 2020 г. обемът му в номинално изражение се увеличава с 16.9%. Произведеният в областта БВП е 1.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 11 084 лв. от стойностния обем на показателя за област Перник, при 20 212 лв. за страната.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Перник към 31.12.2021 г. възлизат на 223.7 млн. евро по текущи цени, което е с 0.2% по-малко в сравнение с 2020 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.8% и съответно 1.3% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.

През 2021 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 168.6 млн. евро, или с 23.9% повече в сравнение с предходната година. Следващ по обем на направените ПЧИ е секторът на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 52.8 млн. евро, което е с 36.4% по-малко в сравнение с 2020 година.